ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Isabella Hart.
 
Matthew Gray Gubler
 
Vladimir Korf
 
Али Монтекристо
 
Benedict Xavier-Smith
 
Anne B. Onew
 
Annabelle Percy
 
Prof. Stewart
 
Kathalina Lawrence.
 
Никол МакКарти
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Юли 01, 2012 6:17 pm

Share | 
 

 Kathalina Lawrence.

Go down 
АвторСъобщение
Kathalina Lawrence.

avatar

Лик: : Kaya Scodelario.
Брой мнения : 131
Репутация : 1
Join date : 03.07.2012
Име на героя : Каталина Лорънс.
Години : 19

ПисанеЗаглавие: Kathalina Lawrence.   Вто Юли 03, 2012 3:31 pm

Снимка:
*Dianna Agron.

Име:
Каталина Лорънс.
Години:
19
Сестринство:
Zeta Beta Zeta

Външен вид:
Русите и' къдрици, се спускаха нежно малко под раменете и'. Каталина обичаше да експериментира доста с косата си, докарвайки я до всякакви дължини, прически и третирайки я по най - различни начини, като честно казано, никога не си е позволявала да изглежда смешна или грозна, макар че тази дума честно казано...не и' е приятна за използване. По принцип истинската форма на косата на Лина, беше права, но толкова пъти я бе извивала около машата, че вече бе попила тази и' начупена форма. Често бретона и' се изпречкваше пред светлите и' очи, които все едно не бяха реални, поради простата причина, че от тях винаги струеше спокойствие, мир, отдаденост и един вид доверие, макар че тези качества не бяха присъщи за Кат като цяло, външността и', често залъгваше и тя беше едно от онези момичета за които винаги казваха "не съди за книгата по корицата и' ", защото момичето изглеждаше свястно и стабилно, но това което се криеше зад перфектната на външност черупка, беше доста гнило.
Фигурата и' е стройна, слаба и поддържана, но Лина не полагаше някакви допълнителни специални грижи за нея, като например многобройни диети или целодневни посещения до фитнеса, макар, че имайки се напредвид миналото и', беше разбираемо, защо сега приличаше на някоя известна личност, извадена от корица на списание и се стараеше да поддържа имиджа си на това, на което приличаше.


Характер:

Каталина определено е със сложен характер. Малко са хората, които са успявали да разгадаят наистина нейните мисли, а и честно казано, почти всички са се отказвали, когато видят, че не могат да я разберат веднага. Тя е доста затворена личност и миналото и' определено има пръст в това. Някой трудно ще заслужи нейното доверие, колкото до доверието на останалите спрямо нея...нека кажем само, че една от многото и' маски вдъхва прекалено много доверие на останалите хора, до толкова, че още от първата им среща с нея, могат да и' споделят и най - съкровените си тайни, а колкото до нея, тя е бързомислеща и винаги може да измисли нещо на мига, колкото да не е просто един слушател, който може да каже всичко с лека ръка. Е определено сега ви е заприличала на типичната манипулативна кучка, която цели само да използва хората в своя полза, но честно казано, точно тези мисли иска да пробуди във всички, точно това мнение иска да създаде за себе си у другите, за да не могат да разберат колко психически слаба е в действителност. Тя е лесно ранима и колкото и да се прави на голямата и силна мъжкарана, приемайки всичко с високо вдигната глава, определено не е такава, просто се опитва да направи това впечатление, за да отклонява колкото се може повече близките си от истината за себе си, точно заради това, че в действителност я е грижа за тях.
Лина се държи арогантно и безкруполно с абсолютно всички, които се усмелят да я заговорят, но малко са тези, пред които се разкрива и показва истинското си аз, това мило и всеотдайно аз, което показва респект и уважение към някакво същество, но честно хората си мислят, че това е просто поредната и' маска, а истинското и' аз е точно онова безкрупулно и коравосърдечно същество, което знае само да руши.


История:
- Историята на Каталина!? Тя не можеше да се разкаже накуп, ред по ред, щеше да е просто прекалено объркваща за вас. Нека като за начало просто кажем, че Лина беше едно от многото деца, които просто бяха родени в семейства, които не ги заслужаваха, беше родена при хора, които не заслужаваха малко и невинно същество като нея, което би доставило радост на други, а те само я третираха и гледаха да припечалват от нея.

Преди 13 години:

24 декември, вечерта в което всяко семейство трябваше да е в къщи със семейството си, ядейки постни ястия и правейки кисели физиономии, защото храната определено не понасяше на пет годишно хлапе, което макар и малко имаше претенции. Вместо това Каталина или както я бяха кръстили тогава родителите и' - Кайла, скиташе по студените Бристолски улици, беше толкова малка, а единствената дреха върху нея, беше къса бледо розова рокличка, която бе принудена да носи от два дни насам, защото не и' даваха да се прибере в къщи. Малкото момиченце бе премръзнало и за това седна пред една къща, облягайки се на мрежестата ограда. Роклята и' попи снега около нея, като роклята стана вир вода. Челото и' гореше, беше и' топло макар навън да беше минус десет градуса и в следващият миг момиченцето беше затворило очички и' се бе отпуснала на земята, съвсем несъзнателно.
"Не заспивай, не заспивай" - шептеше и' едно гласче отвътре в главата и', но на нея и' се спеше, за това не го слушаше, просто се отпусна, наслаждавайки се на спокойствието и топлината които я обгръщаха. Все едно един товар бе паднал от крехкото и' телце. Но това, чувство не продължи много дълго.

***

Чуваха се някакви пискливи звуци и много гласове, които спореха, над телцето над малката Кайла, която отдавна бе будна, но не смееше да отвори очи от страх, от страх, че майка и' отново щеше да и' се кара, а баща и' сигурно отново щеше да я удря, докато майка и' стои от страни и просто се усмихва, набивайки и' в главата, че трябва да стане по - "послушна".
- Това, което сте позволили да се случи на дъщеря ви е недопустимо, ще звънна на властите, да ги осведомя, а детето ще бъде настанено в дом. - обади се един твърд женски глас, който звучеше и по някакъв особен начин мил, караше тъмнокосото момиченце, което се преструва на заспало да се успокои, но щом някой друг заговореше, тя пак се стягаше.
- Всичко е по вина на тази уличница, тя изгони това изчадие от вкъщи, но никой няма да ми я отнеме, макар и да не я зачитам, моето си остава мое, сестра, никой друг не може да го притежава, нали така Амелия?! - каза мъжът с голяма доза ирония в гласа си, като се обърна към червенокосата и занемарена на вид женица, която като, че ли имаше страх от него. Сега всичко придоби смисъл в главицата на мъничето. Майка и' си го изкарваше на нея, защото така я караше да се чувства силна. Караше я да придобива увереност, но ако това значеше, да я измъчва, то тогава каква майка беше в действителност!? Определено не беше добра.
- Докторе, елате веднага! Имаме проблем. - каза твърдият женски глас, в телефонна слушалка и малко по - късно вратата на стаята се отвори, като едни леки токчета затропаха до леглото на момиченцето.

2 месеца по - късно:

Бялата досущ като някакво платно за рисуване, определено плашеше малката Кайла. Прозорците бяха зачернени, а от нейното положение, приличаха по - скоро на счупени. Момиченцето присви страхливо очички, като ръчичката и' стисна по - силно тази на социалната работничка, а красивата блондинка, просто и' се усмихна, като двете заедно пристъпиха напред влизайки в сградата, записвайки Каталина в дома за изоставени деца. Мястото и' определено беше тук и макар и да бе плашещо за нея, но знаеше, че определено бе по - добре от онази дупка, която се наричаше неин дом.
Докато минаваха по коридора към общата стая момиченцето постоянно се дърпаше назад, докато в един момент просто не престана. Вече нямаше сили за борба, а и беше едва на шест годинки, какво можеше да стори едно малко момиченце.
- От тук ще се оправиш и сама, не се притеснявай! Ти си силно дете! - каза блондинката, целувайки бузката на шест годишното момиченце, като след това затропа с токчетата към изхода.

След дванадесет години:
- Хайде Каталина, не чакай клиентите да те чакат прекалено дълго, знаеш че бакшиша ще намалее! А с него ще се увеличат и синините ти, затова побързай и отивай! - чу се един набит и строг глас от другото помещение, който крещеше същото за десети път сигурно, но Каталина - както и' викаха от както почна тази противна работа, беше по - нервна и от тийнейджър в първият си ден в гимназията, но нейната тревога не беше дали ще се хареса на другите, нейната тревога бяха нещата, които предстоеше да прави, за да се хареса и знаеше, че ако не се хареса и не и' платят за така наречените "услуги" наистина синините по тялото и' щяха да се увеличат драстично, не че можеше да е по - зле от това, което и' имаше в момента, но ... с шеф или по - точно сводник като нейния винаги можеше да е по - зле и по - тежко. Но Каталина, всеки път го понасяше с високо вдигната глава, придружена от извинението, излизащо от устните и' с нотка на саморазочарование, която определено не беше истинска, но поне така звучеше.
- КАТАЛИНА, защо по Дяволите се бавиш толкова. Охлювите отвън ще стигнат преди теб, за Бога побързай, преди да се налага да си сваля колана, заради поредният изгубен от теб клиент. - мдам Лина напоследък съвсем умишлено губеше клиентите, просто вече възнамеряваше да се махне от тази дупка, беше събрала достатъчно пари, за да живее далеч от тук и охолно до края на живота си или поне докато си намери свястна законна работа. Все пак в последните 2 години се бе лиешавала от толкова, само заради момента в който щеше да избяга и това и' се струваше като доста подходящ момент, имайки се на предвид, че клиентът и' бе един 60 годишен старец, който пък обаче имаше дебела чекова книжка.
Брюнетката се нагримира набързо излизайки от съблекалнята си с чаровна усмивчица на лицето си, след което кимна на едрият и набит мъж, стоящ пред нея, който я хвана грубо под ръка повеждайки я към другия край на града в един хотел, където я чакаше и клиентът и'.

***

Стаята в която момичето чакаше бе широка и красиво обзаведена и макар, че за друг не би представлявала нищо особено, даже биха я сравнили с дупка, на Каталина и' се струваше невероятна спрямо мишата дупка в която тя живееше, там си беше просто мизерия, но тя не се прибираше въобще, за да усети тази мизерия, ежедневно беше по хотелски и мотелски стаи, за да успее да се задържи в своето жилище, ако можеше да се нарече така.
Пред погледа на момичето попадна бутилка с шампанско, до която стояха две стъклени чаши. Момичето извади един спейсбек от чантата си в който имаше бял прах. Смес от екстази, амфетамини и кетамин, при това доста голяма доза, която определено щеше да докара инфаркт на старчето, което се очакваше да дойде всеки момент. Тъмнокоската изсипа малко на дъното на чашата му, сипвайки шампанско, като разбърка с една сламка и си сипа шампанско в другата чаша, като след това прибра спейсбека обратно в чантата си и се усмихна доволно, отпивайки от чашата, съдържаща единствено шампанско.
Десет минути по - късно "гостът" и' пристигна, усмихвайки се доволно, а тя взе чашата, която му бе приготвила и се отправи към него.
- Предлагам преди да започнем, да се отпуснем...с една чаша шампанско. Алкохолът винаги помага на обстановката. - каза тя с особен тон, подавайки чашата към старият човек, който и' се усмихна перверзно без никакъв срам и изпи на екс съдържанието.
"По дяволите, не трябваше да го пие цялото" - помисли си тъмнокоската, след което се опита да се усмихне.
- Е след като пресуших чашата си, предполагам идва време да почваме! - каза той като и' налетя, но само миг по - късно започна да се гърчи на земята, а от носа и устата му започна да блика кръв. Момичето се изплаши. От белокосият старец, не можеше да се чуеше и звук, само вибрациите, от гърчовете му. Лина започна да се оглежда, като след като се успокои забеляза пожарното стълбище зад прозореца и се измъкна от там, оставяйки човека просто да умре...
Но пък, успя да избяга, макар, че цената може би не си струваше.

Една година по - късно:

- Добре дошли в Ню Йорк. Очевидно не сте местна!? - прозвуча повече като въпрос, от устата, на таксиджията. Каталина, просто покати глава в знак на отрицание и продължи да се взира напред в една точка.
- Е от къде сте млада госпожице? Туристка ли сте или сте решили да учите в някой от университетите ни? Или пък просто бягате от нещо? - задаваше прекалено много въпроси, а това определено правеше брюнетката доста параноична и съмнителна.
- Да не си проклето ченге, за Бога. Просто карай и ограничи въпросите! - отговори му тя прямо, скръствайки ръце пред гърдите си и забелязвайки тъпият поглед на шофьора.
- Добре! На къде да бъде!?
- Манхатън! - каза момичето примирено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Isabella Hart.
Администратор; Лидер на Зета Бета Зета
Администратор; Лидер на Зета Бета Зета
avatar

Лик: : Megan Fox
Брой мнения : 432
Репутация : 2
Join date : 21.05.2012
Име на героя : Изабела Харт
Години : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Kathalina Lawrence.   Вто Юли 03, 2012 3:33 pm

Страхотен герой! Одобрена си и добре дошла <33

_________________


I'm not the type to get my heart broken
I'm not the type to get upset and cry



'Cause I never leave my heart open
Never hurts me to say goodbye

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mycollegeliferpg.bulgarianforum.net
 
Kathalina Lawrence.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
My College Life :: Create your character :: Създайте своя герой-
Идете на: