ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Isabella Hart.
 
Matthew Gray Gubler
 
Vladimir Korf
 
Али Монтекристо
 
Benedict Xavier-Smith
 
Anne B. Onew
 
Annabelle Percy
 
Prof. Stewart
 
Kathalina Lawrence.
 
Никол МакКарти
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Юли 01, 2012 6:17 pm

Share | 
 

 Преди месец.

Go down 
АвторСъобщение
Benedict Xavier-Smith
Преподавател
Преподавател
avatar

Лик: : tom hiddlestone
Брой мнения : 244
Репутация : 2
Join date : 03.07.2012
Име на героя : Бенедикт Джеймс Хавиер-Смит
Години : 35.

ПисанеЗаглавие: Преди месец.   Вто Юли 03, 2012 4:15 pm

Хубавото на обедните почивки беше, че идваха винаги по едно и също време и спокойствието бе пълно. От както работеше в колежа бе потънал в една приятна рутина- купуваше си хвана от едно и също място, кафе от едно и също място и сядаше на една и съща пейка. Никога нищо не го изненадваше и не нарушаваше малката му стилизирана дзен градинка, която с мъка поддържаше право пропорционална.
Бен само се радваше, че днешният ден няма да е по-различен и тялото му се бе размазало в удобна седнала позиция на вече споменатата пейка. Паркът по това време на деня се считаше за оживен, мнозина бяха насядали със същата цел и със сходен код на обличане. Само професорът изпъкваше с рижата си коса и бледа кожа, която слънцето колкото и да целуваше не можеше да впечатли. Това получаваш, когато генетично ти е заложено да се сливаш с мъгла и лошо време; беше нещо почти хамелеонско, но не съвсем. Жегна го мисълта, че е забравил да нахрани Хари, но животинката щеше да оцелее да похапне със закъснение. Нямаше да е чак толкова непростим грях- питомецът му реално имаше нужда от една малко по-здравословна диета и намаляване на хранителните количества нямаше да е лоша идея.
Бенедикт остави кожената си чанта в страни и се зае да разтваря хартиеният плик пазещ прясно изпеченият му кроасан с екстра големина и пълнеж. Имаше нещо в количеството шоколад, което слагаха и то го караше да се разтича по всички шевове. Добре пазената му лична тайна гласеше, че е прекалено много зависим от сладките неща и те често управляват живота му почти колкото марката чай "Ърл грей" и евтините цигари, които пушеше. Тялото му бе слабо за подобни изкушения и в моменти на криза можеше да падне толкова ниско, че да е готов да продаде душата си за малка глътка/дръпка/хапка. Беше доста смешно как един сериозен и интелигентен мъж жертваше всичко за напълно нелогични каузи. Личният му лекар залагаше със сестрите, че скоро ще трябва да започнат лечение за диабет и кой знае още какво, нещата вървяха натам а и Бен не беше вече първа младост. Минаваше категорично във втора, а дори и според някой мнения бе готов за излизане.
Мъжът изпразни главата си от подобни негативни мисли и без никаква милост отхапа от димящото тестено изделие. То изгори лекичко небцето му, но усещането на разтворил се в устата ти шоколад бе толкова божествено, че... не, нямаше нищо достойно за сравнение. На лицето му се изписа глуповата усмивка на искрено щастие. Ако наблизо имаше познат или ученик веднага щеше да започне да се държи сериозно, но паркът бе отдалечен и шансовете прекалено ниски. Можеше да се поотпусне на воля, а това се случваше рядко. След смъртта на съпругата му...
Осени го въздишка и англичанинът поклати глава. Беше глупаво да продължава да дълбае темата; това нямаше да я върне. Той остави кифлата обратно в пакета и се пресегна за кафето- двойно еспресо, чисто и с малко канела. Комбинацията го събуждаше достатъчно за следобедните му леции, всеизвестно бе, че мистър Смит не съществуваше като дневна птица. Рано сутрин се водеше царството на вековното вкисване, а следобедът бе период на бавно възстановяване. Започнеше ли да се смрачава му идваше и енергия и вдъхновение и често тогава се раждаха зловещи изпитни задачи и проекти. Тръпки да те побият.

_________________
So I look in your direction...
But you pay me no attention, do you?
I know you don't listen to me.
'cause you say you see straight through me, don't you?
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Scarlett Kate Hudson
Член на Капа Фи
Член на Капа Фи
avatar

Лик: : Charlotte Casiraghi
Брой мнения : 112
Репутация : 0
Join date : 01.07.2012
Age : 26
Име на героя : Скарлет Кейт Хъдсън
Години : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Вто Юли 03, 2012 4:36 pm

Денят на Скарлет наистина започна зле. Плановете й бяха да стане рано да потича в парка, а след това да изпие едно ароматно лате с най-добрата си приятелка в близкото кафе. За по-късно имаше още куп задачи като да си вземе прането от химическо или да поучи малко. Не можеше да повярва че е толкова изостанала с уроците.. Но както обикновено когато човек си прави планове те се провалят. Радиочасовникът й, с който се мразеха,защото не можеше да разбере любовта й към леглото, реши да си направи шега с нея. Успа се с цял час, заради което малката мис Хъдсън пропусна сутрешния си джогинг. След това душът в банята беше решил да поеме щафетата, като не отпусне и капка топла вода. Скарлет преглътна този факт и тъкмо се радваше, че поне ще стигне на време за срещата си топлото и ароматно лате, телефонът й иззвъня. Обаждането продължи повече от очакването, както винаги ставаше когато сестрите Хъдзън говореха по телефона. След всички тези премеждия Скарлет реши да се разходи в парка: да подиша малко чист въздух, да изпие едно кафе на слънце, да се отпусне и да не мисли за проблемите, които следваха един след друг. Така и направи. Брюнетката си купи едно кафе от близкото заведение и се насочи към парка. За жалост всички пейки бяха заети от новопристигналите студенти и първокурсници. Каква изненада само. Лошия късмет не беше решил да остави Скарлет на мира. Тя се огледа около себе си с надеждата да види някой познат, при който да седне. За жалост нямаше такива и тя тъкмо беше решила да си ходи, когато рижавата коса на преподавателя й по антична история привлече вниманието й. По принцип мис Хъдсън не обичаше този предмет, даже на няколко пъти щеше да заспи в един от часовете. Тя се замисли за момент но после реши да отиде при професора.
-Свободно ли е при вас- попита тя усмихнато когато се приближи, Този човек сигурно щеше да я умори от скука, но тя някак си предпочиташе нечия компания, пред варианта да се прибере в стаята си и да учи
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Benedict Xavier-Smith
Преподавател
Преподавател
avatar

Лик: : tom hiddlestone
Брой мнения : 244
Репутация : 2
Join date : 03.07.2012
Име на героя : Бенедикт Джеймс Хавиер-Смит
Години : 35.

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Сря Юли 04, 2012 1:17 pm

Мъжът тъкмо бе приключил кифло-кроасана с нескрита наслада и сега стомахът му се радваше на хомогенно топлещият пълнеж. С това попълнение бе запълнил основните празнини вътре и чувството бе прекалено приятно, за да го пропусне просто така. Облегнат назад Бенедикт се бореше с ленивото настроение обхванало го внезапно. Имаше чувството, че слънцето нарочно грее толкова примамващо и с това го успива, но виновни бяха и хаотични чирикащите пиленца в дърветата наоколо. Дори глъчката от детската площадка намираща се недалеч не можеше да го разсее и събуди, макар и да имаше много от малките пищящи субекти с розови буфан-роклички и плитки.
Тъкмо отпиваше от силното кафе, притворил лениво очи, когато нечии глас се опита да го отскубне от унеса. Бен лекичко се надигна- да не кажем направо подскочи- на място, отваряшки широко клепачи. Светлите му очи изглеждаха зеленикави на това осветление и светлееха повече от колкото е типично за тях. Това му придаваше много по-младежки вид, да не говорим, че луничките личаха много пвоече.
Пред него бе застанала млада жена, може би още момиче. Струваше му се позната и спомените му веднага се разбързаха да открият от къде точно. Неин преподавател ли беше? Смътно му се мерна споменът, че я е виждал неколкократно в колежа и това напасна ситуацията. Вярно, името й още не можеше да изплува, но и до него щеше да се стигне. Изненадата, че е срещнал някой познат толкова далеч и случайно не се оказа толкова неприятна и вината се криеше в топлата усмивка, с която момичето го беше заговорила. Нямаше как да не й отвърне и на собственото му лице се разля сходна такава- много топла и приветлива. Кимна й и се отмести, за да има повече място за нея и да не я притеснява излишно. Все пак бяха в преподавател-ученик отношения и трябваше да следват определени норми на поведение. Собственото му притеснение в момента бе малко, но се въртеше около това да я притесни с нещо.
- Заповядай. - той тупна мястото до себе си и остави затворената с капаче чаша от другата си страна. Пресегна се за празното хартиено пакетче от обяда му и без никаква милост го смачка до хомогенна топка. Кошчето бе близко, така че мъжът просто се прецели и стреля, улучвайки от раз. Преди да постъпи в университет бе тренирал баскетбол доста дълго време и рефлексите му си оставаха добри дори сега. Не можеше да ги нарече железни, но с малко тренировки отново можеше да се върне до подобен статус. Ако преодолееше мързела и намереше свободно време би се пробвал, но подобно щастливо обстоятелство все още не го бе осенило. Имаше време, за всичко имаше време.
Бенедикт се пресегна отново за кафето си и замислено отпи. Напитката бе позагубила доста от себе си, но течноста все още не бе изстинала и кофеинът пулсираше здравословно в нея. Защо не го събуждаше? Появата на момичето му бе подействала по-живително от колкото силната черна гняс. И като мислите го наведоха отново на нейната поява Бен се извърна лекичко, за да я огледа. Нямаше да си позволява прекалено засилено зяпачество- не беше никак възпитано, камо ли позволено- но от нея лъхаше много приятен аромат и излъчване. Интелигентно момиче, басуваше се за това, макар и да не можеше да си спомни успеха й в момента. Дневниците го ненавиждаха и трудно се оправяше с тях по време на учебния процес; колкото по-рядко му се налагаше, толкова по-добре.

_________________
So I look in your direction...
But you pay me no attention, do you?
I know you don't listen to me.
'cause you say you see straight through me, don't you?
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Scarlett Kate Hudson
Член на Капа Фи
Член на Капа Фи
avatar

Лик: : Charlotte Casiraghi
Брой мнения : 112
Репутация : 0
Join date : 01.07.2012
Age : 26
Име на героя : Скарлет Кейт Хъдсън
Години : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Сря Юли 04, 2012 8:32 pm

Скарлет се усмихна чаровно. Тя не очакваше да види някой познат тук, пък камо ли преподавател й по антична архитектура. Той й изглеждаше от хората, които прекарваха свободното си време затворени между четири стени и заровени между книгите. Като цяло го мислеше а сухар като всички учители. Затова да го види тук й се стори изненада. Но пък и малката брюнетка не посещаваше това място често. Тя идваше тук само, когато е разстроена или има проблеми. Паркът й харесваше. Винаги успяваше да намери уединение и спокойствие тук. Можеше да избяга от всичко и всеки и да помисли спокойно на чист въздух. Това я зареждаше положително. Но този път се беше натъкнала на познат. Реакцията на мъжът, когато мис Хъдзън се появи й се стори адски забавна. Беше очевидно, е не можеше да си спомни коя е. Скарлет се засмя на ум. Можеше да си поиграе малко, да го изнерви. Все пак това й беше силата- да драни мъжете. А пък и още нямаше учител в колекцията си. Но имаше нещо, което спря. Нещо в това бледо лице, обрамчено от огнена коса й въздействаше. А това не беше свикнала да няма контрол върху ситуацията. Беше наистина неспецифична ситуация. Единственото, което успя да направи Скарлет е да се усмихне още по-чаровно на господин Смит и да седне при него. Но въпреки това брюнетката не успя да избяга от същността си и кръстоса съблазнително крака. Отпи от кафето си и погледна любопитно към мъжа.
- Не очаквах да ви видя тук. Често ли идвате? - отново се усмихна тя.


П.П. Сори за краткия пост но клавиатурата ми се бъгна и трябва да изполвам екранна, което си е голяма играчка
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Benedict Xavier-Smith
Преподавател
Преподавател
avatar

Лик: : tom hiddlestone
Брой мнения : 244
Репутация : 2
Join date : 03.07.2012
Име на героя : Бенедикт Джеймс Хавиер-Смит
Години : 35.

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Сря Юли 04, 2012 8:51 pm

- Всъщност да. - мъжът се очуди от внезапната си откровенност, не знаеше от къде реално се е появила. Младото момиче със сигурност питаше просто от учтивост, колкото да завърже някакъв разговор. Щеше да е изключително неловко да висят на пейката потънали в неловко мълчание- самата идея за подобна ситуация лекичко го ужасяваше. Хлапетата на нейна възраст обичаха да изкарват от малките неща слон и кой знае каква слава щеше да му се разнесе след това в училище. Бен автоматично бе счел всички в тази възрастова група за долни порти и подобно предубеждение не бе кой знае колко лишено от основи. Днешната младеж, особено тази с която се оправяше всеки ден, не бе особено лицеприятна в почти седемдесет процента от времето. Като че ли мислеха само за половите си органи, за алкохолните натравяния и нарко зависимостите, което от своя страна бе абсолютно нездравословно. Бенедикт не отричаше, че и неговата младост е минала по сходен начин, но тогава нещата му стояха логично. Сега, сума ти години по-късно можеше да се похвали с някакви сериозни заченки на трезвомислие и всичко подобно му звучеше... крайно опасно. Сигурно бе майчинско-даскалският синдром, за който го бяха предупредили. Автоматично се опитваше да раздава морал и да кръжи около всичко като гигантска пчеличка-фея кръстница. Генна мутация между двете, ако се интересувате толкова от подробности и представлява гигантска хуманоидна пчела в розова поличка. Три годишният му племенник имаше прекалено притеснителна книжка с картинки и малко неща в нея бяха лицеприятни.
Прииска му се да се ощипе относно нивото простотия, което в момента бълваше като мисли, но се въздържа. Без странности пред ученичка, това щеше да я стресира повече от необходимото.
- Всяка обедна почивка. Преди обаче не бях засичал други учители или ученици. Вие?
Усмихна й се леко в знак, че всъщност това не е толкова лошо. Беше очаквал нещо в степен по-стресиращо, но реално спокойствието му си стоеше спокойно дори и в комапнията на младото момиче. Сега ако си спомнеше името й нямаше да му е никак гузно и кармата му щеше да си отдъхне от всичко.
Мъжът предъвка за момент долната си устна, преди да отпие отново юнашка глътка от кафето си. Пресегна се за чантата и бледите му пръсти се разровиха вътре очевидно търсейки нещо. Къде се бе дянала смачканата му кутия евтини цигари? О, запалката също си играеше на гадина и се бе шмугнала някъде, но на толкова малко пространство нямаше къде да избяга. Минута по-късно професорът намери и двете, дръпвайки ги навън, за да ги огрее слънцето. Прищракна му някаква мисъл и рижата му главица се извърна към момичето.
- Може ли да запаля? - беше учтив и не искаше да я притеснява излишно с цигарен дим. Познаваше много непушачи, които се дразнеха от такива работи; други пък имаха гадни алергии и при тях дори беше още по-тежко. Бен винаги се сещаше прекалено късно, но днес явно бе някакво щастливо изключение. Може би ленноста му забавяше всичко, иначе отдавна да е захапал филтър и да пълни цялото си същество с блажен и токсичен никотин. Нямаше нищо по-хубаво в комбинация с кафето точно след като си се насладил на хубава залъгалка за глад.

_________________
So I look in your direction...
But you pay me no attention, do you?
I know you don't listen to me.
'cause you say you see straight through me, don't you?
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Scarlett Kate Hudson
Член на Капа Фи
Член на Капа Фи
avatar

Лик: : Charlotte Casiraghi
Брой мнения : 112
Репутация : 0
Join date : 01.07.2012
Age : 26
Име на героя : Скарлет Кейт Хъдсън
Години : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Сря Юли 04, 2012 9:14 pm

Скарлет наблюдаваше спокойствието, с което господин Смит разговаряше с нея. Това не беше доста срещано сред учителите. Те не обичаха да разговарят с учениците си. Може би ги смятаха за няколко класи по-ниско от тях. Тя въздъхна. Понякога младите бяха доста разумни. Жалко, е мис Хъдзън не беше такава. Редовно успяваше да се забърка в нещо щуро, което често беше и опасно. Да не говорим за уроците, които беше пропуснала да научи. Май беше добре да си замълчи за това пред учителя си. Надали щеше да му стане приятно, че тя не прави разлика между гърци и римляни. Като се замисли това си беше грозна тайна и трябваше да се поправи съвсем скоро. Да, малката брюнетка обичаше да я смятат а глупава, защото по този начин криеше същността си, но този мъж я гледаше с един особен поглед, който я караше да потреперва. Тя не искаше да го разочарова с ниска интелигентност. Все пак ума й беше остър като бръснач. Макар, че обичаше да се включва само за неща, които не са свързани с учението. Но все пак не беше задължително той да научава това.
Господин Смит извади цигара и попита дали има нещо против. Та разбира се нямаше, даже обичаше да усеща аромата на цигарите. За много хора той беше непоносим, но на нея той й напомняше за детството и за часовете прекарани в кабинета на баща й. Жалко, е вече не бяха толкова близки и почти не си говореха. Това все още беше болезнено за Скарлет затова тя тръсна с глава за да прогони лошите мисли. Реши да се съсредоточи върху разговора с мъжа срещу нея.
- Нямам нищо против.- отново се усмихна тя и несъзнателно се приближи малко към него. -Всъщност а не идвам, често тук. Но въпреки това винаги, когато дойда мястото ме зарежда с една особена енергия. И с вас ли е така?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Benedict Xavier-Smith
Преподавател
Преподавател
avatar

Лик: : tom hiddlestone
Брой мнения : 244
Репутация : 2
Join date : 03.07.2012
Име на героя : Бенедикт Джеймс Хавиер-Смит
Години : 35.

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Сря Юли 04, 2012 10:02 pm

- Не съм се замислял.
Мъжът се усмихна отново, този път лекичко и много сладко. По този начин се усмихваш на някого или нещо, което те е накарало да се замислиш и да стигнеш до някакво безумно просто заключение. Странна му работа. Сините му очи блеснаха с някаква реализация, това сигурно нямаше да остане незабелязано от момичето. До сега не се бе замислял, че паркът му действа толкова добре, защото го зарежда с позитивна енергия. Чувстваше се добре тук и определено разнообразяваше деня му; за него, нощната птица, това си бе доста силно изказване. Сигурно ако пропуснеше за следобедната порция часове и лекции хич нямаше да го бива и някой ще свърши като жертва- с добре завъртяна двойка и всичко останало. Хм, странна работа наистина. Понякога се оказваше толкова ограничен за елементарни неща, че беше истинско чудо как защитава тезата, че има доста високо ниво на интелект.
- Но сигурно си права. Наистина се чувствам "зареден с енергия", колкото и странно да е това. - повдигна вежди. - Да не е някое хипарско моджо-джоджо? И аз имах такива години на младини, но от тях помня само огромните количества марихуана и масово щастие.
Добре, това последното можеше да го спести, но думите сами се бяха изплъзнали от него. Говори за образователен образец и сериозен мъж, всички тези неща щяха да седят като долни измишльотини ако продължеше да плямпа на небезизвестното си минало на купонджия. Ако не беше Мери сигурно нямаше да се кротне и да влезе в релси- тя се бе явила като спокойствие и спасителен пояс в бурната му младост и това се явяваше просто една от причините да я обича. Колко години станаха от погребението?
Не се беше усетил, но в ръцете си въртеше незапалена цигара. Прехвърляше я от пръст на пръст с добре отработено движение и техника, изглеждаше почти магическо. Със същият късмет можеше да се заиграе с по-едра монета и именно от такива неща бе започнал. Привличаха го всякакви такива неща, които просто можеш да връткаш и ето ти обяснение защо на младини се бе занимавал с няколко бойни изкуства включващи помощни материали като оръжия и прочее. Ако имаше развити рефлекси от баскетбола, но жилавите мускули го бяха посетили след дълги тренировки в изкуството на войната и всички подобни подраздели. Реално бе трудно да откриеш и възприемеш подобно нещо на пръв поглед- слабата му фигура не предразполагаше- но природата просто го бе създала като скрита лимонка и неподправен трол в това отношение. Красота. И защо мислеше за това? По-добре да привърши с цигарата, нямаше много време за губене. Един бърз поглед на часовника му му подсказа, че има половин час до следващите си учебни занимания. Тюх, за момент бе изключил от тази тема.
- Ще трябва да тръгвам след десет минути. Мога да те откарам до колежа, ако имаш часове след обедната почивка?
Щеше да е малко неудобно, но в момента показваше учтивост. Усмихна й се в знак на приятелски намерения, а в това време дупето на цигарата най-накрая намери устните му. Запали от първият път, поемайки дима смело и в обилни количества, за да го изпусне малко по-късно през ноздрите. Как успяваше да продължава да изглежда като много щастливо хлапе нямаше обяснение. Сигурно си бе проклятието на личният му чар.

_________________
So I look in your direction...
But you pay me no attention, do you?
I know you don't listen to me.
'cause you say you see straight through me, don't you?
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Scarlett Kate Hudson
Член на Капа Фи
Член на Капа Фи
avatar

Лик: : Charlotte Casiraghi
Брой мнения : 112
Репутация : 0
Join date : 01.07.2012
Age : 26
Име на героя : Скарлет Кейт Хъдсън
Години : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Чет Юли 05, 2012 3:23 pm

Мис Хъдзън изгряеше от желание да си поиграе с него и да го подразни, както винаги правеше, но този път нещо я възпря. И тя не знаеше какво се случва с нея. Докато се усети вече беше дарила господин Смит с най – ослепителната си усмивка и с радост бе приела. За щастие професора не беше допушил цигарата си и тя учтиво му предложи да останат докато я изпуши. Така щеше да има време да помисли върху това какво се случваше с нея. Облегна се назад и пое дълбоко дъх. Слънцето галеше кожата й и я отпускaше. Дaвaше й възможност дa мисли спокойно. Но спокойствието този път не я нaвестявaше. Скaрлет не обичaше дa мисли под нaпрежение, но сегa се нaлaгaше. Лекия ветрец издухa димa към нея. Тя пое дълбоко от aромaтa му. В следващите 2 – 3 минути в главата на Скарлет беше пълна бъркотия. Не знаеше защо се държи така. Тя искаше просто да си поиграе с него. Тя си беше тaкaвa обичaше дa си игрaе с хорaтa. Дa ги кaрa дa я желaят. Товa кaрaше дa се чувствa желaнa. Тя беше крaсивa, знaеше го. Момчетa се редяхa нa опaшкa, молейки й се дa бъде тяхнa, но тя обичaше трудните зaдaчи. Лигльовците, които й се подмaвaхa с нaдеждaтa дa ги огрее я отегчaвaхa. Когaто се бореше за някой товa беше или зaщото той беше предивикaтелство, или зaщото щеше дa имa изгодa от товa. В този случaй двете нещa се припокривaхa. Тя отново пое дълбоко въздух. Зaщо не можеше дa си поигрaе и с мъжa срещу нея. Кaкво я спирaше? Скaрлет знаеше, че със сигурност не беше товa че той е учител. Напротив нея това я провокираше. Тогава каква беше причината да спре. Какво и пречеше просто да се държи както винаги и просто да пофлиртува. Той се държеше мило с нея. Не беше скучен като другите учители. Имаше нещо различно в него. Улови се, че наблюдава всяко негово движение. Това я смути още повече. Това не бе присъщо за нея. Веднага погледна на другата страна. И точно на време, защото в същия момент господин Смит я погледна. Тя се зaмисли дaли дa не питa нещо, зa дa не изглеждa подозрително товa, че го е зяпaлa.
- Дочух слух, че сме щели дa имaме тест по античнa история след няколко седмици, а аз съм достa изостaнaлa с уроците. Ще може ли дa ми помогнете дa се подготвя? - попитa тя и отново го дари с ослепителнa усмивкa. Идеше й дa си рaбие глaвaтa някъде. Кaк можa дa го попитa товa. Кaк можa тaзи глупост дa излезе от устaтa й. Кaкво щеше дa отговори aко той попитa до къде по-точно е с уроците. Как щеше дa обясни, че още не се е докоснaлa до учебникa по история.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Benedict Xavier-Smith
Преподавател
Преподавател
avatar

Лик: : tom hiddlestone
Брой мнения : 244
Репутация : 2
Join date : 03.07.2012
Име на героя : Бенедикт Джеймс Хавиер-Смит
Години : 35.

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Пет Юли 06, 2012 1:42 pm

Цигарата разнасяше сладката отрова из цялото му тяло, пълнейки го с временно щастие и спокойствие. Съдържанието на химикали и никотин в цилиндърчето беше високо и действаше с малко по-засилена от стандартната наркотичност на тези неща и това обясняваше защо поема огромни количества на ден. Успокояваше нервите му по-добре от кофа малцово уиски; всъщност и двете бяха равностойни, но след второто го цепеше толкова силно глава, че въпросите "защо съществувам изобщо" изникваха бързо и с намерението да се застоят доста дълго време. Негативното му настроение по време на махмурлук бе епизодично и мнозина носеха спомените за него като нещо, което не искат никога повече да виждат. Ако не се влачеше от точка А до точка Б концентриран да пръсне главите на всички с телепатична енергия Бен прибягваше до телевизионни новели, псувни на няколко езика и чупене на чаши с лика на Бритни. Приятелят от детството му- Питър- имаше неограничен запас от тях след нелепо спечелване на още по-нелепа томбола и след като не можеше да понася русото изчадие редовно ги носеше на Бен за тотално унищожение. Имаха странно споразумение по темата и нищо не можеше да го подкопае.
Уви, нито една цигара не бе проектирана да е вечна- електронните не се брояха, понеже онова не беше истински токсично. Тази на Бен бързичко се стопи само до филтър и неравно огънче и мъжът я загаси внимателно в страничното желязо на пейката. Не си падаше по прекомерното замърсяване с фасове- стига да не беше в нервен срив и да не му пукаше за абсолютно нищо- така че със същото добре премерено от по-рано движение се прицели в кошчето за отпадъци. Изстрелът се оказа успешен и категорично точен, така че нямаше място за гузна съвест и предварително изправяне.
- Хмм? - думите на момичето привлякоха вниманието му по-остро и мъжът лекичко се смръщи. Не вървеше да й се скара за запитването, след като го поднасяше толкова учтиво и извън учебна среда, но това не бе гаранция, че ще даде пълното си позволение. Учебните правилници забраняваха подобни мероприятия, освен ако не са в група от повече от един индивид; щяха да плъзнат лоши слухове, ако започнеше да дава индивидуални уроци- при това на младо и очевидно привлекателно момиче.
Чакай, току що с "привлекателна" ли я бе описал? Богове, що за глупост? Не, не че тя не беше- дори напротив- но подобни мисли бяха крайно непрофесионални и нямаше никаква причина да си ги позволява. Всъщност трябваше да ги забрани и да не се разсейва излишно; само ако сметнеше годините делящи ги трябваше да схване проблема и да не напуска принципите си заради изкушения. И защо в момента обмисляше всичко така, сякаш е готов да върши непозволени неща с момичето? Може би слънцето го бе напекло прекалено.
- Съжалявам, но не мога. Няма да бъде етично спрямо твоите съученици след като всички имате редовни часове при мен. - спестяваше й факта, че сам би се чувствал неудобно изцяло насаме с нея. Кой знае още какви мисли можеха да му дойдат, а това си бе повод да потъне в земята от срам.
- Готова ли си да тръгваме? - Бен се изправи и изхвърли кофичката с кафе- имаше още няколко глътки в нея, но той не искаше да се занимава с тях. Последователно събра всичките си вещи от пейката набутвайки ги в чантата и вместо тях измъкна ключовете от колата. Реставрираният му шевролет си беше не само класика, ами и автомобил мечта- с матовият лак покрил тъмносинята боя и лъскавите джанти го караше да се вълнува като малко дете. Добре де, много неща му действаха по този начин, но това бе строго пазена тайна.
Поредната.

_________________
So I look in your direction...
But you pay me no attention, do you?
I know you don't listen to me.
'cause you say you see straight through me, don't you?
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Scarlett Kate Hudson
Член на Капа Фи
Член на Капа Фи
avatar

Лик: : Charlotte Casiraghi
Брой мнения : 112
Репутация : 0
Join date : 01.07.2012
Age : 26
Име на героя : Скарлет Кейт Хъдсън
Години : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   Пет Юли 06, 2012 5:52 pm

Скaрлет се облегнa нaзaд. Слънцето гaлеше кожaтa й, a леко полъхвaщия хлaден вятър рaзпиля косите й. Обикновено тaкивa дни бяхa успоковaщи за нея, но днес всичко се беше нaговорило против нея. Преподaвaтелят очевидно се стреснa от дързостa й. Вярно е, че беше прибързaлa, но той я рaзочaровa. Мислеше го зa рaличен, освободен от скруполите нa повечето дaскaли. Явно грешеше. Но тя не беше от момичетaтa, които преследвaхa някого. Винaги тя беше преследвaнaтa. И нямaше друг нaчин. Тя беше крaсивa. Във фигурaтa й нямaше нещо от което дa е недоволнa. Беше слaбa, с безупречен тен и нaистинa дълги крaкa. Не можеше дa се оплaче и от гърдите си. Никогa не й се е нaлaгaло дa използвa от онези сутиени с големи подплънки, които сaмо зaблуждaвa мъжете за дaденостите нa еднa женa. Още кaто я видеше човек хлътвaше по нея. Освен товa от мaлкa беше усвоилa умението дa се държи кaто кокеткa. Скaрлет изглеждaше милa и очaровaтелнa, нищо е всъщност беше своенрaвнa, суетнa и опърничaвa.Не й беше трудно дa подлуди някой мъж. Товa беше кaто мaтемaтиескa формулa и не беше трудно- все пaк мaтемaтикaтa беше един от мaлкото предмети, които й се отдaвaхa бе проблем.А сегa стоеше пред този мъж и не постигaше никaкъв успех. Нещо се беше объркaло. Не тaкa си предстaвяше дa протекaт нещaтa, когaто лекa полекa беше зaпочнaлa дa скъсявa дистaнциятa между тях. Мислеше,че трябвa дa е спрaведливa към него и дa рaзбере причините порaди, които той бецеремонно беше отблъснaл всички опити нa Скaрлет дa се зaигрaе с него. Но тя не искaше дa е спрaведливa.
Брюнеткaтa видя кaк господин Смит допуши цигaрaтa си и стaнa. Беше време дa тръгвaт. Нa нея й се искaше дa скочи и дa му се рaзкрещи, че никой нямa право да я отблъсква. Но вместо това стана покорно и тръгна с него към колата му. Нямше да е зряло да први сцени в парка.Така щеше да го отблъсне повече. В главата й се лутха много мисли. Беше наранена. Чувствше се унизена. Тя винаги беше имала самоуверенаостта в неотримата й красота.Сега обаче, след като се беше провлила, не искаше да се изложи и публично. Това я спря да не се разкрещи от яд. Нямаше да покаже че е разтроена от провала,си но нямаше да се даде и без бой. тогава отново се усмихна на господин Смит, настанявайки се в колата му.
-Сигурен ли сте, че няма да ви направят проблем, защото возите някоя от ученичките си? - попита тя дарявайки го с една от най-чаровните усмивки, на които беше способна, но в гласа й се усещаше болката от нарнената и гордост, примесен с увереността , че ще се справи и с това предизвикателство, наречено Бенедикт Смит.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Преди месец.   

Върнете се в началото Go down
 
Преди месец.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
My College Life :: Из времето :: Миналото-
Идете на: