ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Isabella Hart.
 
Matthew Gray Gubler
 
Vladimir Korf
 
Али Монтекристо
 
Benedict Xavier-Smith
 
Anne B. Onew
 
Annabelle Percy
 
Prof. Stewart
 
Kathalina Lawrence.
 
Никол МакКарти
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Юли 01, 2012 6:17 pm

Share | 
 

 Sarina Brooke Hale

Go down 
АвторСъобщение
Sarina Brooke Hale
Член на Капа Фи
Член на Капа Фи
avatar

Лик: : Selena Gomez
Брой мнения : 66
Репутация : 0
Join date : 02.07.2012
Age : 22
Име на героя : Сарина Брук Хейл
Години : 18

ПисанеЗаглавие: Sarina Brooke Hale   Вто Юли 03, 2012 8:16 pm


Selena Gomez

Сарина Брук Хейл, 18
Каппа Фи последователка

Сарина се огледа леко смутено. Намираше се в стая, пълна с поне над 30 или 40 момичета, които тя не познаваше. Всъщност за пръв път ги виждаше. Всичките. Но явно те вече знаеха коя - по-малката сестра така известният в колежа капитан на Омега Кай. Само се надяваше да не `и излезе прякор или нещо такова.
Всички се държаха наистина мило - дотолкова, че това започваше да я дразни. Дали защото приемаха цялата тази работа със сетринството наистина на сериозно, или пък просто искаха да спечелят точки пред мъжкият плейбой, брат `и.. Ха, много им здраве. Това, да се сприятелят с нея, никак нямаше да им помогне с това, да се докопат до Матю. Още повече, Сарина винаги разбираше кога човек я лъже или просто се преструва пред нея. Дистанцираше се от такъв тип хора. Не че беше много общителна, но знаеше как да подбира приятелите си.
Стоеше изправена насред стаята, заобиколена от толкова много хора, а се чувстваше оттегчена и уморена. Не заговаряше никого, а случайно, ако някой я поздравеше или започнеше разговор с нея - не траеше дълго. Брук не беше затворен човек. Напротив - с нея лесно можеше човек да си намери тема за разговор. Беше някак.. в зависимост от ситуацията. Или мълчалива, човек да се чуди как да си каже и приказка с нея, или пък бъбрива - да говори, говори и говори. Това обаче рядко можеше да се случи. Този изблик на думи ставаше само когато беше нервна, наистина нервна.
Но тя не бе от типа хора, които се мъчат да впечатлят с разговор, да взема инициативата първа. Просто в момента не бе в настроение. А не е ли в настроение - по-добре бе за човек да не се върти много, много около нея. Ставаше раздразнителна, нацупена. Макар много да се опитваше да избягва това, на моменти дори се държеше грубо с околните, сякаш целият свят `и беше виновен. Една от лошите `и черти, но какво да се прави, всеки си имаше такива.
Извади чисто новият си бял iphone от джоба на тъмно сините дънки, които бе облякла за първия си ден в Манхатън, поглеждайки колко е часът. Държеше се някак нетърпеливо, сякаш едва дочакваше всичко това да свърши, за да може спокойно да се качи в стаята си и да се отпусне под меките завивки на леглото. И то си беше така. Чувстваше се толкова уморена от цялото това пътуване за да дойде до тук. А тези обиколки заедно с останалите зайци, както ги наричаха по-големите студенти тук, около колежа никак не помагаха. За щастие, след като им бе показан сградата, в която щяха да прекарат почти всеки в следващите няколко години, залягайки над учебниците (е, не всички, но поне тя - да), и всичко около нея, последните спирки бяха сестринствата и братствата тук. Сарина бе от студенти, които вече бяха решили в кой клуб да участват. в нейния случай - Капа Фи. Сестринството, където е била и майка`и. За нея не бе от чак такова голямо значение, даже може би би предпочела да не участва в нито един от клубовете. Но това бе важно за майка `и. Още от както младата девойка бе постъпила в гимназията, майка `и Лусинда бе започнала с "подготовките" върху дъщеря си за колежа. И то не за кое да е друго, ами, за сестринството - Капа Фи. "Каква късметлийка" биха казали някои. Защо ли? Защото имаше милиони момичета, които биха желали да са на нейно място. Не само защото знаеше всяка една подробност за клуба, от задълженията и поведението на едно Капа Фи момиче, до всяка церемония и всеки ритуал. Тя бе Каппа последователка, което означаваше, че колкото и момичета да кандидатстваха (а със сигурност не влизаха всички), мястото `и вътре бе в кърпа вързано. Така че нямаше от какво да се притеснява. Не че би се притеснила за нещо такова. По принцип Сарина беше доста спокоен човек, умееше да запазва хладнокръвие. Като се замисли човек, от нея би излязъл един доста добър покер играч. Жалко само, че тя с и нямаше `и понятие как се играе тази игра.
Изпусна една едва доловима въздишка из между устните си, оглеждайки пълната стая за пореден път. Надяваше се, че скоро ще може да се добере до стаята си. Можеше да издържи още няколко часа в запознанства с нови и нови момичета. Бооже, щеше да `и отнеме повече време и старание докато научи имената на всички. Или поне на тези от Капа Фи. Все пак щеше да прекара доста време с тях.

- Виж.. -каза красивата блондинка, подавайки голяма квадратна снимка на приятелката си. - Това е Сарина Брук Хейл. Една от трите Капа последователки.
Момичето до нея стисна снимката в ръка със старателно оформеният си розов маникюр. Сведе поглед, вглеждайки се в снимката. Момичето на нея имаше правилни пропорции и черти на лицето. Беше с шоколадово-кафяви очи, излъчващи огромна добрина и топлина. Красиво изразени пълни устни, такива, за каквито би завидяло всяко момиче.
- Това ли е тя?
- Мхм - кимна блондинката. Не изглеждаше особено впечатлена от вида на новата си "сестра". Може би причината бе в това, че на снимката Сарина не бе използвала почти никакъв грим, черната `и гъста коса бе разпиляна свободно по раменете `и, а дрехите - най-обикновена тениска и чифт скъсани тъмни дънки. Пълната противоположност на русокоската. Но все пак не можеше да отрече, че е красива. Дори и без старателни грижи - гримове, прически или какво още не както при половината от момичетата в стаята.
Приятелката `и, Люси, вдигна поглед за да се огледа, търсейки с очи лицето от снимката. Но преди да каже каквото и да е било, Джесика, русокоската, която `и бе подала снимката, `и прошепна:
- Ето я, това е тя.
И двете момичета се вгледаха в Сарина.
- Чакай малко, това не е ли сестрата на Матю? - възкликна Люси сякаш бе решила някоя сложа задача в час по математика.
- Какво? Та те въобще не си приличат - отговори Джесика без да откъсва поглед от Брук.
- Това е така, защото е осиновена.
- Осиновена? - този път Джес погледна към приятелката си, сякаш за да се увери, че не е някаква шега или нещо подобно макар че по тонът `и можеше да се разбере, че говори сериозно. Скръсти изненадано вежди.
- Да - кимна брюнетката. - Поне до колкото чух - сви рамене показвайки, че това не беше от толкова голямо значение.
Джесика отново върна поглед върху Сарина. Както и преди малко, не бе очарована от външният `и вид. Беше се облякла с тъмни изтъркани дънки както и на снимката, само че този път ги бе комбинирала с бял потник, обрисуван някакви черни надписи отпред. На пръв поглед човек би казал, че тя не се вписва в обстановката тук. Единствено тя се бе осмелила да носи дънки, всички други се бяга стегнали с най-хубавите си роклички и полички. Всички може би освен нея се стараеха да направят добро впечатление. Но защо и да се притеснява, тя щеше да бъде приета така или иначе, нали беше последователка? Което пък не означаваше, че не може да бъде изгонена, помисли си сурово Джес.

Сарина отпи от питието си - кока кола с няколко кубчета лед и резенче лимон. Аах, глътка свежест в цялата тази горещина. Точно когато започваше да се мисли, че дори и да изчезне, никой няма да забележи, толкова невидима и отегчена се чувстваше, че дори обмисляше възможността да се измъкне тихичко без никой да забележи, когато едно момиче се появи като по магия пред нея. Две сини на цвят очи бяха вперени в нейните, усмихващи се топло.
- Здравей! - поздрави бодро червенокосото непознато момиче. Сарина имаше чувството, че няма да остане непознато за дълго.
- Здравей - усмихна се в отговор Брук, по-скоро от любезност.
- Предполагам си нова тук - продължи момичето без да спира да се усмихва. - Аз съм Елинор, може да ми викаш Ел, Ели или пък Нора, както си искаш - изстреля думите си Елинор и подаде ръка, за да се ръкостискат.
- Сарина - отвърна простичко младата девойка и стисна ръката на новата си приятелка. След секунда се отдръпна и отново отпи от питието си без да каже нещо повече.
- От къде си? - по любопитства Елинор.
Минаха едва няколко секунди преди Сарина да отговори, сякаш `и трябваше време, за да си спомни от къде е.
- Ню Йорк.
- Наистина? - възкликна момичето. - А с каква специалност си в колежа? - въпрос след въпрос.
Сарина погледна девойката пред себе си този път по-внимателно. Не я беше видяла по-рано, но то с толкова много хора, това не беше изненада. Беше малко странно, че задаваше толкова много въпроси, дори не се и смотаваше. Но не изглеждаше на човек, който крои нещо. Може би просто искаше да се сприятели, търсеше тема за разговор.. Дори и да приличаше на кръстосан разпит.
- Медицина - отвърна Сарина, усмихвайки се на свой ред. - А ти? - реши поне един път и тя да попита макар да не се интересуваше особено какво учи Елинор. Надали щяха да станах приятелки. Но, хей, нищо не се знае, нали?
Момичето, колкото и не възможно да изглеждаше, се усмихна още по-широко, когато Сарина също прояви интерес.
- Журналистика - засмя се тя. - Разбрах, че си Каппа последователка.
- О, ъм.. да.
- Това е страхотно, не мислиш ли? - изкиска се отново червенокоската.
- Предполагам.. - сви рамене Сарина. - Ще ме извиниш ли, мисля, че трябва да отида до тоалетната? - каза тя с извинителен поглед. Всъщност не `и се ходеше до тоалетната, но беше първата хрумна `и възможност да се измъкне без да обиди някого.
Не изчака отоговор, постави чашата си на масичката, от където и я бе взема и се отправи на някъде, прекосявайки стаята успешно без да се блъсне в някого. Не знаеше къде трябваше да търси тоалетната, но и не попита. Предпочете да загуби няколко минути в лутане из голямата къща, от колкото да заговори друго прекалено радостно, че започва година си в Каппа Фи с толкова много сестри момиче. Беше и дошло малко в повече усмивки.


няколко неща относно характера на Сарина, пропуснати по-нагоре;;
Характерно за личността `и е умението да общува с много хора, без да разпилява чувствата си и да губи трезвата си оценка за себе си. Умее да извлича новото от всяка връзка и едновременно с това държи на старите си познати и контакти.
Има малко хора за приятели, но все пак истински приятели.
Остоява до край позициите си, науми ли си нещо, човек трудно може да я спре.
Умее да контролира своите страхове. Дори да се случи да загуби почва под краката си, бързо преодолява подобно състояние.
Доста критична към себе си. Винаги ще намери някой недостатък, нещо, което да не одобри. Но все пак заради това се старае да се развива, да върви към по-добро.
Може да признае грешките си, не би обвинила някого друг, ако вината е нейна и би се извинила се, но само когато наистина го мисли.
По душа е добра, лъчезарна, но това не означава, че като всички и тя не може да си покаже ноктите.
По принцип не е злопаметен човек, гледа да не обръща внимание на подигравки, обиди и тем подобни.
Тя е проницателна, отговорна, постоянна, организирана.
И все пак обича да копунясва, да се забавлява, дори това да означава да нарушава правилата от време на време.


допълнителна информация;;
Обича спорта и здравословното хранене, става рано сутрин за джогинг. Никога не се е подлагала на диети и не мисли да го прави.
Има татуировка, знакът на вечността на безименният си пръст на лявата ръка. Обмисля да си направи още татуировки.
Обожава шоколад. Та кое момиче не го обича?!
Има страх от височини.
Страда от клаустрофобия.
Мрази цигарите, но пък пие.
Осиновена е и не познава истинските си родители.
Не вярва в любовта от пръв поглед.
Алергична е към ягоди.
Има шофьорска книжка, но след лек инцидент родителите `и взимат колата, за това е принудена да използва транспорта на брат си.
Отличителни белези: белег от порязване на лявата си длан, но не се забелязва от далеко.


Spoiler:
 


Последната промяна е направена от Sarina Brooke Hale на Вто Юли 03, 2012 8:51 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Isabella Hart.
Администратор; Лидер на Зета Бета Зета
Администратор; Лидер на Зета Бета Зета
avatar

Лик: : Megan Fox
Брой мнения : 432
Репутация : 2
Join date : 21.05.2012
Име на героя : Изабела Харт
Години : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Sarina Brooke Hale   Вто Юли 03, 2012 8:49 pm

Страхотен герой. Одобрена си и добре дошла.

_________________


I'm not the type to get my heart broken
I'm not the type to get upset and cry



'Cause I never leave my heart open
Never hurts me to say goodbye

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mycollegeliferpg.bulgarianforum.net
 
Sarina Brooke Hale
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
My College Life :: Create your character :: Създайте своя герой-
Идете на: