Ден преди заминаването за Манхатън.

- О, хайде де, затвори се! - изхленчи Сарина точно по детински. Горката, опитваше се да напъха всички дрехи, които смяташе да вземе със себе си за престоя си в колежа, само и единствено в един куфар! Но както и се знаеше, просто не можеше да го закопчее, купчинката вътре беше доста по-голяма, от колкото се предполага, че трябва да побере един в нормални размери куфар.
- О, така ли? - говореше си сякаш сама, тя пусна черният куфар на леглото. - Сега ще видиш ти! - закани се тя. Може би изглеждаше малко странно, човек да си разговаря с неодушевени предмети. Но тя вече толкова пъти го е правила, че бе започнало да не `и прави впечатление. А и плюс това беше сама. Е, не в цялата къща, разбира се, беше сама в стаята си. Малката супер стриктно подредена стая, все едно не бе нейна, а на Монк.
Сарина скочи, сядайки на куфара, в опит да притисне нещата си вътре. Започна да дърпа упорито ципа, надявайки се, че този път ще успее да го закопчее. Започваше да се чувства като в приказката "Дядо вади ряпа". Хаха, но ситуацията беше доста по-различна. и не ставаше въобще въпрос за никакви репи, а за няколко чифта тениски и дънки. Добре, добре, може би бяха малко повече от няколко чифта. Но хей, кое момиче не би взело със себе си цялото съдържание от гардероба си за колежа?

Матю чу ужасни пъшкания и охкания от съседната стая. Какво ли ставаше пак ?! Той излезе от стаята си ѝ тръгна по коридора ,за да иде до източника на тези гръмки и знойни звуци. Същи така думите ,които се чуваха бяха доста груби , сякаш скоро се очакваше да се разяри бой ..
Разбира се всичко това идваше от стаята на сестра му - Сарина. Нищо чудно. Матю застана до врата и се облегна с едната си ръка на рамката ѝ.
-Какво по дяволите правиш ? - попита той като едва се сдържаше да не се стовари на земята от смях. Гледката бе нелепа. Сестра му ,която принципно изглеждаше толкова , хм , толкова мила ,малка , крехка (поне за него , все пак това малката му сестра) буквално бе яхнала куфара си и му говореше , сякаш очакваше той да благоволи да глътне всичките ѝ дрехи и да се затвори доброволно.
-Да ти дам ли бухалка ? - попита я Матю като вече бе започнал да се смее , като се наслаждаваше на гледката. Колко мило.
-Защо просто не вземеш целия си гардероб , без да вадиш нищо от него ? - отново заговори той , като спря да се смее ,за да си вземе въздух.

- Какво, по дяволите, правиш?
В мига, в който чу познатият глас на брат си, Сарина вдигна поглед и се нацупи още повече, когато забеляза колко много се забавляваше той, докато тя все повече и повече се ядосваше, че в магазина предишния ден бе избрала именно този по размер куфар, а не някой по-голям.
- Какво правя ли?! - възкликна тя. - Точно сега се чудя защо още не съм изхвърлила куфара директно през прозореца! Нищо, че сме само на втория етаж.
Направи още един опит, дърпайки малкият цип толкова силно, че чак пръстите на ръцете `и почервеняха и заболяха.
- Бухалка? - отново вдигна поглед за да срещне погледът му, който открито показваше колко му е забавно. - О, не се смей, а ела да ми помогнеш!
Знаете ли кое човек не би предвидил в ситуация като тази? Че има възможност малкото ципче да се изплъзне из между тънките `и пръсти и, правейки задно кълбо назад по мекото си легло, да се стовари шумно да земяната по дупе. Е, точно така и стана.
- Аа! - изпищя тя, политайки назад. За нейн късмет, не успя да се нарани или пък да събори нещо.
Подаде разрошената си глава от падането из зад леглото и го изгледа остро:
- О, да, как не се сетих, всичко ще е толкова по-лесно - отвърна саркастично.

О , горката. Матю започна да се смее все повече и повече , докато се осъзнае , че му е сестра и би трябвало да ѝ помогне , нищо че тя се бореше само и просто с един куфар.
-Оф , ела . - каза ѝ той като отиде до нея и ѝ подаде ръка ,за да се изправи. Уви обаче , все още продължаваше да се смее.
-Ох .. ох .. стига толкова , моля те ! Не ми достига въздух вече. - каза ѝ той и се засмя за последен път. Сега като по-голям брат трябваше да реши ''сложния'' проблем с куфара.
Матю отиде до куфара,огледа го , след това му хвърли един лош поглед , заващ ''наблюдавам те''
-Седни отгоре , а аз ще го закопчея. - каза той на Сарина и в следващия момент подпря ръце на кръста си , като се опитваше да измисли нещо по-практично , понеже това едва ли щеше да се получи.
Защо изобщо не викнеха един камион само за нейните дрехи , ако родължаваше да стои в стаята си , скоро можеше и да я изнесе цялата.
-Женска работа .. - измрънка ти той под носа и зачака Сарина , най - накрая да стане от земя и да възседне куфара отново.

- Хей - нацупено измрънка тя. - Престани да ми се смееш, никак не е смешно, това е сериозен проблем! - е, добре де, не беше чак толкова сериозен, но какво, без дрехите ли да тръгне? В никакъв случай! - О, и между другото, добре съм, спокойно, няма нужда да питаш - заклати глава, хващайки предложената `и от него ръка, за да се изправи.
- Хм, ок, нека пробваме и така. Но ако не стане, вече не знам.. Ще трябва да ми заемеш един от твоите куфари! - не прозвуча като въпрос или молба, по-скоро като нещо, което бе твърде очевидно, за да го попита първо. Е, дори и да не искаше да `и даде, накрая щеше да се примери пред нейните кафяви кушечки очи, които винаги действаха и особено много `и помагаха да получи това, което иска.
Сарина заобиколи края на леглото и този път по-внимателно се настани отгоре върху куфара, не искаше да се озове по дупе отново на пода.
- О, хей, забравих - каза тя, вдигайки ръка, свита в малко юмруче. Удари брат си по рамото. - Това е за дето ми се хилеше! - изплези се тя като малко петгодишно момиченце.
Знаеше, че и да иска да го удари силно, никога нямаше да получи същият ефект, ако той решеше да удари нея. В сравнение с него тя изглеждаше толкова мъничка и дребна - същниско ангелче!

-Виждам , че си добре , няма нужда да задавам ненужни въпроси. - отвърна ѝ той и опъна ръката ѝ към себе си ,за да я вдигна. Беше толкова лека ...
Тя най - накрая седна върху куфара и в следващия момент Матю почувства лек удар в рамото си. Тя тага си го връщаше почти всеки път , щом той ѝ се смееше за нещо . Нищо ново.
-Благодарско. - отговори ѝ той и се засмя отново , но втори юмрук не последва.
''Забрави за моите куфари'' помисли си Матю и отново огледа нейния. Беше толков претъпкан ,че щеше да е чудо ако го затворят.
-Стой мирно сега ! - предупреди я той и в следващия момент се хвърли върху нея. Това не беше много мило , но така тежестта отгоре ставаше по-голяма и шансовете това чудо да се затвори също нарастваха. Разбира се , щеше да е добре ако я бе предупредил , но тя така нямаше да се съгласи , така че единственото което му оставаше беше съвсем безцеремонно да скочи върху нея.Сарина изпищя , а Матю ѝ викна :
-Стига си шавала , стой ! - и започна да се мъчи да закопчава куфара.
-Сигурна ли си ,че вътре има само дрехи ? - попита я той , мъчейки се все още със закопчаването . Вече започваха да го болят пръстите.

- "Виждам, че си добре, няма нужда да задавам ненужни въпроси" - изимитира го тя и се разсмя. Гласът, който изимитира, никак не беше близо до неговия. Звучеше като женска пищяща версия на неговия. Не до толкова, че да звучи зловещо както се получаваше, когато той имитираше нея.
В един момент си седеше съвсем спокойно на куфара, вече започнала да обмисля кой от куфарите на Матю ще вземе, когато нещо тежко като че ли от нищото връхлетя и се стовари върху нея. Едва няколко секунди `и отне да разбере, че това тежко нещо бе брат `и.
- Ти полудя ли?! - почти изпищя тя, замръзнала на едно място. Разбра какво се опитва да направи - двамата тежаха повече и вероятността да закопчеят куфара беше по-голяма. Но защо, за Бога, трябваше да хвърля така?! Почти я бе оставил без дъх.
- Махни се.. - заповяда тя някак задавено. - от мен!
Удари рамото му отново и после още един път. Не че имаше някакъв резултат, но той просто си го заслужи. Само да можеше и да го заболии..
- Стига съм шавала?! - възкликна тя. - Не мога да дишам! - Ок, моооже би малко драматизираше. Ама съвсем мъничко.
- О, ами, да.. - Сарина кимна макар че Матю не можеше да види лицето `и. - Както и сешоара.. Пресата за коса. А, и машата - започна да изрежда тя спокойно сякаш бе съвсем естествено, очевидно, че трябваше да ги вземе. Та накъде без тях?! - Кремът ми за лице, тоалетната чантичка. О, и една кутия, в която сложих летните си обувки..

-Защо не изнесеш цялата къща , бе ?! - попита я Матю изключително изненадан как е възможно , тя да има толкова ... толкова много уреди. Изобщо как можеше да ги използва.
Отстрани изглеждаше сякаш се бореха един Бог знае с какво , но се знаеше ,че борбата бе много ужесточена. Нищо чудно скоро родителите им да се качат до горе от всичката тази гирлотия.
-Стой ти казах , ако трябва и не дишай! - отново и каза Матю , като я ръгна с пръст в ребрата , което не бе най-добрата идея.
-Стой , тръгна .. - в гласът му се долавяше такава радост . Нашия герой най-накрая щеше да се пребори с куфара на сестра си . Ах , колко нелепо звучи само .. Не е истина.
-Потрай още малко , или ще ти го разкопчея пак - ако беше възможно.Успееше ли да го разкопчее едва ли този куфар след това щеше да се разкопчее отново , а да не говорим ,че самият му размер едва ли не достигаше човешки размери.
-Знаеш ли , много ще ми е забавно ако счупя ципа всеки момент , защото мисля ,че натам първи работата. - заяви той. Пръстите вече го боляха , едва ли не скоро щяха да се разранят.

- Взех само най-необходимото! - отсече чернокоската кимвайки още веднъж. Така си и беше, всичко най-необходимо бе в куфара. Е, ок, най-необходимо за нея.
- Да не дишам?! Я, слез от мен! - Сарина започна да го удря леко по рамената и гърба, опитвайки се да го избута от себе си. Но.. безуспешно. Същото щеше да постигне ако се опиташе да изкърти вратата на стаята. Много усилия - никакъв резултат.
- Остави, ще ми дадеш един от твоите куфари, няма смисъл да се мъчим с този - заяви спокойно сестра му, но все още някак задавено. Хей, все пак той беше върху нея, чудо беше, че въобще можеше да диша!
- Счупи го и тогава ще се наложи да ми дадеш не един, а два куфара! - усмихна се самодоволно, представяйки си неговите големи (за разлика от нейния тук) широки куфари, където можеше да побере всичко, за което изобщо се сети да вземе. Щеше да е много по-лесно. А и надали той имаше чак толкова багаж, може би един куфар му беше достатъчен. И точно тогава в малката `и главица хрумна идея.
- Какво ще кажеш ти да вземеш моя куфар.. ако остане цял, естествено - засмя се тя. - А аз твоите два. Ха, перфектно нали? Как не се сетих по-рано.. Преди да ме смачкаш!

-А какво ще кажеш ако ти закачим цялата къща на колелца и да я отнесем с нас ? - попита Матю , като отдавна се бе отказал да закопчава куфара , а просто си лежеше върху нея. Нищо че тя бе що годе кльощава , все пак бе удобна ... в интерес на истината.
-Женски куфари не искам , ще ти дам един от моите. Ама почакай да си полежа още малко - каза ѝ той и се излегна по-удобно , като намести ръце под главата си , изпъна се и си пое дълбоко дъх.
Разбира се , ако Сарина можеше да го набие , до сега щеше да го е направила няколко пъти. Ах , колко хубаво беше да си по-голям брат..Всичко си имаше своите привилегии.
-А майка и татко що не ги вземеш и тях в някой куфар така както си тръгнала ? - попита я Матю , като най накрая реши да стана от нея , понеже осъзна че най-вероятно щеше да я счупи . Всъщност това тя как все още бе здрава , след като той се метна върху нея , си бе цяло чудо.
-Уф , чакай. - заяви ѝ той и тръгна лениво към стаята си. Какво ? Беше му удобно..На кой не му е удобно да се излежава някъде.
Не след дълго , всъщност след броени секунди , Матю се върна и хвърли единия от куфарите си към Сарина.
-Заповядай , принцесо - каза ѝ той , а след това се усмихна и седна по индиански на земята , готов да гледа отново шоуто , което щеше да настъпи.

Сарина завъртя леко очи саркастично.
- О, хайде де, не са чак толкова много неща. Само най-необходимото.
И беше права. От части..И все пак, ако имаше възможност как да ги носи, можеше да вземе доста повече неща от тези, които вече бе приготвила.
- Женкси? Та той е чисто черен и съвсем нов! Никой няма да разбере, че е бил мой преди това.. - закима тя, приготвила на ум още 100 причини и теории защо да разменят куфарите. Е, така хем беше по-практично, хем щеше да вземе повече багаж.
- О, не, ти наистина искаш да ме смачкаш! Не съм възглавница! - запротестира отново Брук макар че брат `и въобще не `и обръщаше внимание. Беше се излегнал върху нея удобно, сякаш си почиваше на леглото в неговата стая. Опита се да го избута - отново - но не успя, бе твърде тежък. Искаше и се да се разменят ролите - тя да се излежаваше комфортно върху него и да блее на някъде, докато той `и приказва. Ха, единствената разлика бе обаче.. че за него нямаше да е проблем просто да я побутне, за да я махне от себе си.
- Най-накрая! - отдъхна си чернокоската, когато Матю като по чудо реши да стане от нея. Ей така, за разбообразие. Изглегна се назад върху леглото, изблъсквайки куфара, който бе скъсил живота `и с поне половин час, настрани, за да може да изпъне късите си крачка. Е, не беше чак толкова нисичка. Но сложи те ли я до Мат.. се превръщаше в градинско джудже.
- Къде тръгна? - попита тя, когато брат `и излезе от стаята, но след миг преди да успее да го попита още веднъж, той се появи отново, този път с куфар в ръце. - Ура! - тя скочи мигновено, зарадвана че все пак може да вземе повече от придвидения багаж. Усмихна се широко и "доскача" до Матю. - Благодаря! - изписка, целувайки дясната му буза, и бързо се обърна към новопридобитият си куфар. Всъщност стана наистина бързо. Бе очаквала да спори и договаря с него поне час, само и само за да `и го даде. Но хей, това беше по-големият `и батко, който винаги за каквото и да е `и угаждаше.

След като тя го целуна по бузата , Матю избърса с ръка мястото , сякаш едва ли не от устните ѝ излизаше киселина и щяха да му се разядат от целувката ѝ.
-Какво да те права , само не пищи , моля. - каза ѝ той и се трупяса на земята , като седна по индиански.Интересно после как щеше да си разплете краката , какъвто беше ленивец в повечето случаи.
-Дължиш ми поне две момичета от клуба в кой влезеш! - после възкликна той и ѝ се усмихна доволно. Точно в този момент осъзна колко сбърка като каза това. Та тя беше сестра му , като се замислеше си беше доста гадно да ѝ говори за такива работи.
А сега разбира се , се очакваше и тя да го отсече брутално..
Беше му интересно какво още може да натъпче и в този куфар. Дано поне да можеше да се закопчее.
-Ти си се побъркала. - заговори Матю , веднага щом се пренесе от земята на леглото ѝ и започна да рови в куфара , силно надявайки се вътре да няма бельо. За негово огромно удоволствие обаче най-отгоре бяха ''джиджавките'' ѝ и той започна да ги вади , като разпъва , оплиташе и разплиташе кабели. Гледаше ги сякаш виждаше някакво гнусно извънземно.
-Това за какво ти е ? А това ... - започна да пита той , като знаеше ,че я дразни и след малко ще му скочи или най-малко пак ще го погали с юмрук по рамото.

Сарина завъртя саркастично очи за втори път, но беше твърде зарадвана за допълнителният куфар, който бе получила, за да го цапардоса отново по рамото.
- О, моля те.. Толкова много момичета се лигавят по теб, нищо няма да ти стане от една моя целува по бузата!
Сарина издръпа нейният и куфара на брат си върху леглото, започвайки да изважда всички неща, подреждайки ги на ново, този път оставяйки място и за още.
Чернокоската вместо да се смути, когато Матю заговори за момичета сякаш тя не бе сестра му, а едно от момчетата, с които се движише той, тя се разсмя. По принцип Матю за нея бе един от малкото хора, с които можеше да си говори свободно на какви ли не теми. Но, хей, все пак `и беше брат - имаше определени граници!
- О така ли? - погледна го тя и повдигна вежда все още кискайки се. - Само срещу две момчета от Омега Кай Делта - смигна, разсмивайки се по-силно. Дали не си бе ударила главата при падането? По принцип не дрънкаше такива глупости. Още по малко пред брат си! И то за момчетата! Kакто и да е. Не мислеше, че ще му трябва нейната помощ, за да свали момиче. Ха, та това беше Матю Гъблър - същинска Казанова.
Обърна се отново към огромният си багаж, подреждайки всичко стриктно. Монк номер 2.
- Хей, не бутай - шляпна го по ръката тя, когато той започна най-спокойно да бърника из нещата `и. - Ще разхвърляш всичко и заради теб ще ми отнеме повече време! - предипреди тя, цупейки устни. Мразеше когато нещата `и бяха разхвърляни. А още повече, когато някой ги разбутваше и разхвърляше нарочно.
- Шшш, тихо, тихо - отсече го тя, без да отговаря на нито един от въпросите му, лепвайки ръка върху устата му в опит да го накара да млъкне. Надяваше се само да не я ухапе, както може би щеше да стане. Тогава боя му беше сигурен, нищо че нямаше може да го нарани особено.

Е , тя реагира съвсем спокойно , мислеше си ,че ще реагира с погнуса.
-Хей , аз ти дадох куфар как така за две - и в следващия момент осъзна ,че тя бе казала чисто и правилно '' срещу две момчета от Омега Кай Делта''.
-Не , не , не забрави .. - отсече той строго , като размаха ръце пред лицето ѝ , сякаш градеше невидима бариера пред нея.
Да , беше си спокоен , но не и докато чу за момчетата .. Ако разбереше ,че някой я е барнал щеше да му счупи ръцете , най-вече ако този някой беше от Омега Кай Делта.
Все пак тя бе малката му сестра и не я даваше за нищо на света. / я има рима ;д / .
Ако щеше да я даде на някой той щеше да трябва да си заслужи тази чест.Матю беше на принципа '' Донеси ми момчето с шапка , да се запозная. Ще му фрасне един в лицето и ако му падне шапката значи не става'' и разбира се шанса шапката да не падне беше едно към хиляда. Леле , той май я пазеше повече и от баща си. Матю можеше да се раздава наляво и надясно , но Сарина за нищо на света , просто нямаше начин.
-Уууу ... - точно да каже той , продължавайки да рови в куфара ѝ , задавайки въпроси , когато тя си лепна ръката на устата му и му каза да мълчи.
-Какво , да не чу крадец ?! - каза той , с безуспешен опит да се засмее и също така да се разбере какво точно се опита да каже. Много мразеше да му се запушва устата , сега щеше да види тя. Матю промуши език през устните си и облиза ръката ѝ и след това започна да се смее вече свободно.

- О, вярно, забравих за куфара - разсмя се отново тя, сгъвайки внимателно една от блузите, които Матю бе измачкал, ровейки се като катерица в нещата `и.
Следващият момент просто бе за снимка! Сарина съжали, че нямаше камера или пък телефон в ръцете си. Когато видя физиономията на брат си, изписана на лицето му в мига, в който тя заговори за момчета, `и идеше да се превие на кълбо от смях. Но захапа долната си устна, потискайки това чувство.
Можеше да се позакача още малко, като каже "добре тогава, само едно?", но реши да не захваща тази тема. И без това знаеше отношението на Матю към гаджетата `и макар и да не са били много (за негово щастие). А и не се знаеше, докъде можеха да стигнат с този разговор.
- Крадец? Какв-- МАТЮ! - изпищя тя ядосано, стрейлкайки го споглед. Беше облизал ръката `и като някакво малко, гладно кученце. - Иууул!
Дръпна ръката си като попарена и побърза да я избърше в неговата блуза.
- Внимавай! - предупреди тя. - Може да изглеждам миловидна, но съм доста силна! - е, добре, силна, но не колкото него, разбира се. Ако се изправеше пред момиче на нейните години и килограми, може би щеше да я надвие - на моменти си падаше мъжкарана макар да изглеждаше толкова дребничка и беззащитна. Все пак бе отраснала с брат, с който постоянно се биеха като по-малки за щяло и нещяло. Но сега опиташе ли се да го победи - в никакъв случай.
Тя вдигна дясната си ръка, свивайки я така както фитнес маниаците правеха, когато искаха да покажат колко големи мускули имаха. Е, и тя показваше "мускули". - Виждаш ли! - за кима самодоволно макар да знаеше, че това нейното изщобо не се водеше за мускул. Едва се сдържаше да не се разсмее.

-Пич , тея лиги ти ги подарих , не ги бърши по блузата ми ! - викна ѝ Мат като се опит ада се отдръпне назад , но безуспешно. Нищо че това си бяха неговите лиги , не ги искаше по себе си , а и си беше гадно. Как успя изобщо да ѝ оближи ръката като куче току-що надушило прясно изпечена пържола.
Днес Сарина беше много войнствено настроена , ако беше момче с всички тези юмруци ,които му удари вече щеше да го е пребила ... Може би.
-Да , силна си , можеш да смачкаш цели две мравки ! - възкликна той що видя как му се пъчи като малко теле пред майка си , което е готово да покаже ,че вече е готово да върви само.
Матю не се сдържа и посегна към свитата ѝ ръка , изпънал показалец напред готов да барне ''мускула'' ѝ , за да се увери ,че и малкото ,което виждаше не бе фалшиво.Щом пръстът му се бодна в ръката ѝ , кожата ѝ се разтресе едва забележимо и той отбеляза:
-Брей , толкова си силна ,че няма на какво да опра пръста си.
Беше му смешна , колкото и да се опитваше да запази спокойствие , да се въздържи от смеха ,който се надигаше в корема му и го гъделичкаше , не можеше .. Не можеше да придобие сериозния вид ,който му трябваше ,за да подкрепи саркастичните си слова.

П.п Леле никва муза нямам днес. Т.е , имам , пише ми се , но пиша само глупости ;д;д

- Да не си ме лигавил! - отвърна му Сарина, изплезвайки език. Сега тя приличаше на кученце.
Тя направи шокираща физиономия, ококорвайки големите си кафяви очи, когато той открито се присмя на нейните "мускули".
- Каквоо?! Не ми вярваш!? - И въпреки това два сдържаше смеха си. - Сега ще видиш ти! - закани се тя.
Започна да го гъделичка и щипе точно както правеше, когато бяха по-малки. Никога не побеждаше в тези боричкания, но като ли че забравяше приемуществата на брат си и всеки път започваше тази война отново и отново. Всеки път бе решена, че тя ще го надвие, но накрая завършваше с думите "Добре, добре, предавам се, предавам се, ти печелиш!", превивайки се на пода от смях. Дали нещата сега щяха да се обърнат и Матю да е този, който щеше да я моли да спре с гъделичкането?! Имайки в предвид, че той може би беше два пъти по-голям и тежък от нея, а да не говорим, че беше и момче. Едва ли.В най-лошия случай щеше да политне назад, озовавайки се отново на пода по дупе.

П.П: Нямма проблем, и аз нещо не мога да пиша днес ;д Съжалявам, стана много кратко.

Ама тя наистина ли си го просеше ?! Щом му скочи и започна да го гъделичка , което беше съвсем безуспешно , понеже вече нямаше дори и малко гъдел като преди , той усещаше само как го ръчка с пръсти в ребрата. Налегна го тежка носталгия и започна да се връща назад в спомените си , докато тук там ѝ отвръщаше с някое друго погъделичкване.
Спомни си колко често се боричкаха така , за най-малката дяволия.Вдигаха страшна врява и къщата едва ли не започваше да се тресе от тях.Първоначално майка им се стряскаше щом чуеше всичкото това топуркане , но след време започна да им свиква. Гонеха се из къщата , из двора , Матю и взимаше куклите , дразнеше я , а тя все му скачаше на бой с надеждата ,че някой ден наистина ще го набие и ще се гордее с това. Сякаш това тогава ѝ бе целта в живота - набиеше ли го щеше да порасте. Уви обаче Матю не ѝ се даваше никога. Повечето братя биха се престорели ,че губят , за да зарадват малката си сестра ,но не ѝ той. Беше на този принцип , че така тя ставаше по-силна и някой ден щеше да се опълчва на трудностите в живота така както на него всеки ден , понеже тогава той беше най-голямата ѝ трудност. Понякога я дразнеше поради простата причина , че си мислеше , че родителите им обръщат повече внимание на него. Но тогава той бе малък , както и тя , ревността към родителите беше неизбежна , но щом порасна той осъзна това .. Въпреки че не порасна много , защото няколко пъти в тези боричкания успяваше да я разплаче и сега не се гордееше никак с това.
Те продължаваха да се боричкат и Матю се замисли , дали да не се пристори и да каже , че се предава , нека най-накрая тя да го победи след цели 18 години.
-Добре , добре , стига ,стига ... аут съм ! - викна ѝ той , като се изправи с огромно усилия от земята , а тя буквално се бе вкопчила в него и висеше. Матю я хвана през кръста , а тя увисна като чувал и след това я сложи на леглото като допълни :
-Стигаа !

Точно както когато бяха деца, макар след толкова време те продължаваха с тези боричкания. Разбира се, началото за всички бе виновна Сарина, въпреки че винаги се бе оказвала победена. Но като че ли заради това всеки следващ път ставаше все по-решена, че ще го победи.
Сега като се замислеше, двамата винаги намираха за какво да се дракат, дразнят един друг, намирайки си оправдание да се ощият, ударят, чакайки само знак, за да могат да започнат с техните "борби". Но никога през живота си не се е била с него в истинския смисъл. Дори в моментите, когато просто `и идеше да го убие, да го удари така, че наистина да го усети.. знаеше, че по-късно щеше да съжалява.
Спомняше си как тя самата се биеше с другите деца на площатката за игра, когато някое от тях кажеше нещо лошо за брат `и, дори и в повечето пъти Матю да се намесваше. Беше готова да се сбие с всеки, както той се биеше с момчетата, когато `и отмъкнеха любимата кукла барби или пък я скубеха за плитките.
Точно в момента, в който очакваше майка им или баща им да влезе, казвайки им да спрат с тези детински игри и да се върнат към стягането на багажа си за утре, Матю я изненада, не, направо шокира. Той туко-що бе казал думите "Добре, добре, стига, стига.. аут съм!". Дали наистина на си бе ударила главата?!
- Какво? - попита тя все още ококорила изненадано очи. Този бе един от моментите за снимка, надали щяхте да я видите с физиономия като тази. - Предаваш се?!
Беше се приготвила за доста по-дълго боричкане, нищо, че само за секунда той можеше да я накара да спре. Но той туко-що се бе предал! Сам!
- Лъжеш! - обвиниго тя с подозрителен поглед, все още преценявайки дали казва истината или не. Може би трябваше да се радва на победата си, на първата си победа!
Не, не бе възможно, най-вероятно той я бе оставил да победи.. Или пък просто му беше омръзнало с тези игрички.

Тя изглеждаше много изненадана , но Матю видя радостта в очите ѝ и се засмя.
-Да , сериозно , не те лъжа , свърши ми въздуха. - обясни ѝ той , като се опитваше да изглежда колкото се може по-реално обяснението му.
-Другият път ще видиш , сега победи понеже съм уморен. - заяви той , сякаш наистина не ѝ бе дал да победи и се усмихна криво.
-Сега си оправяй багажа преди майка да е дошла и да се е скарала ,че правим всичко друго , но не и да оправяме. - заяви Мат и просна на леглото.
Той се огледа , след това погледът му се спря върху мощното ѝ шкафче и започна да рови там. Имаше куб списания - женски , разбира ся. Е , това не му попречи да ги копне и да започне да разглежда като пуфтеше с уста и издаваше учудени звуци и въпроси , за това как може да използват подобни работи или да се хлепат с подобни работи. Сега осъзна колко по-лесен е живота като си мъж.
Разбира се списанията бързо му омръзнаха и той се върна към предишното си занимание - да ровичка в пренапълнения куфар на сестра си.

Сарина се разсмя, макар да не му вярваше много много. Хей, та той туко-що `и бе казал, че се предава - думи, които чуваше за пръв път от неговата уста, а може би и за последен. Реши да остави въпроса така както си е.
Кимна и се зае отново с подреждането на багажа си. Доподскача до големият си гардероба - на моменти бе толкова ентусиазриана или пък я изпълваше толкова много енергия, че дори не можеше да стои спокойно на едно място. Буквално подскачаше натам, насам като от онези цветни гумени подскачащи топчета, с които вероятноста на счупиш любимата ваза на майка си беше доста голяма - Сарина с опит можеше да потвърди.
- Кога ще престанеш да ми ровичкаш из нещата? - скара му се тя. Не че имаше какво да крие.
Придърпа новопридобитият си куфар и започна старателно да подрежда в него дрехите от гардероба си. Имайки в предвид как бе натъпкала другият куфар, човек можеше да се чуди колко още дрехи можеше да има това момиче.
- Хей, внимавай с г-н Тудалс - каза тя, хвърляйки му предупредителен поглед в мига, когато Матю извади любимото `и плюшено мече. Да, беше доста голяма за играчки, но с тази и да искаше не може да се раздели. Като малка я мъкнеше навсякъде със себе си, случвало се бе и да я губи, тогава докато не се намереше, не спираше да плаче и да се тръшка сърдито. Сега не я взимаше със себе си навсякъде, но си я пазеше, дори понякога спеше с нея в леглото. Но това го знаеше само брат `и.