ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Isabella Hart.
 
Matthew Gray Gubler
 
Vladimir Korf
 
Али Монтекристо
 
Benedict Xavier-Smith
 
Anne B. Onew
 
Annabelle Percy
 
Prof. Stewart
 
Kathalina Lawrence.
 
Никол МакКарти
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Юли 01, 2012 6:17 pm

Share | 
 

 Преди повече от десет години? Харвард.

Go down 
АвторСъобщение
Benedict Xavier-Smith
Преподавател
Преподавател
avatar

Лик: : tom hiddlestone
Брой мнения : 244
Репутация : 2
Join date : 03.07.2012
Име на героя : Бенедикт Джеймс Хавиер-Смит
Години : 35.

ПисанеЗаглавие: Преди повече от десет години? Харвард.   Сря Юли 04, 2012 9:40 pm

- Ауч, ауч! - младежът изблъска ръцете, които държаха торбичката с лед да стои върху цицината. В крайна сметка това си беше неговото чело с неговото нараняване, но по дяволите- заслужаваше си на сто процента. Току що бе видял най-красивото момиче с най-черните коси, червени устни и зелени очи. Типичен Снежанка сюжет до почти последният детайл, с тази разлика, че липсваха злите вещици, джуджетата и липсата да целува труп, за да я съживи за сватбата. Вместо това имахме студент последна година останал без грам мозък след среща с една от новите мацки в университета, да не говорим за случайното му забиване в появил се изневиделица стълб. Приятелят му Питър го бе завлякъл до лавката и от там идваше логичното обяснение как са се сдобили с лед в тези високи температури и крайно университетска среда. Харвард си беше Харвард от където и да го гледаш, така че в момента ги заобикаляха купища години история и витаещи във въздуха клетки сиво вещество. Според Питър всичките такива на Бен в момента бяха изтекли в нулевото пространство на най-близката черна дупка и нямаше никакъв шанс да се върнат. Приятелят му бръщолевеше любовна поезия и други подобни простотии- в момента плетеше с гордост репликите на омагьосаната Титания в "Сън в лятна нощ", точно сцената в която се буди и съзира омагьосаният селяк. Отвратително.
Бен го накара да се отдръпне, размахвайки ръце като излезнали от строй вятърни мелници. Сам вдигна торбичката с лед след това и предпазливо прокара пръсти по цицината. Гадничко, но стълбът поемаше цялата вина. Как смее да изскача просто така, когато младежът изживява специален момент? Някой индивиди просто трябваше да се научат на възпитание и такт- без такива неща е много трудно, а и нетрадиционно, да оцелееш за дълго време в една интелигентна среда. Заради цялата злополука не бе успял да види на къде е отишла чернокосата богиня, но това не му пречеше да е влюбен до уши и да не съществуват други алтернативи за живот. О, природата сияеше с невероятна красота в момента. Песента на птиците в заобикалящият ги парк (лежеше на ниска каменна пейка, а приятелят му бе клекнал ниско до него) го омайваше с чудните си трели. Всички разхождащи се, или просто седнали студенти наоколо му се струваха като най-чудните хора на света и като нищо щеше да скочи да ги запрегръща, ако не бе виенето на свят. Липсваше само неговата омайна и мистериозна красавица, неговото цвете разцъфнало в неповторими цветове...
- Ой! Слушаш ли ме изобщо? - Питър го разтресе силно и с доста кисела физиономия. Изглеждаше вкиснат по всички категории и гласът му носеше бая разразнение. Как иначе, след като десет минутната му реч бе отишла в канала неизслушана? Старият му приятел честичко прекаляваше със заглеждането по нежният пол, но сега в момента поставяха олимпийски рекорди. Можеше да му обясни, че трябва да е реалист и сигурно мацката дори не учи тук, но дори и да изнесеше лекция нямаше кой да слуша. Отнесеният поглед с блеснали очички на рижавокоското се изказваха много категорично по въпроса.
- Трябва да минем през медицинското крило, може да имаш сътресение.
- Нали? Тя има най-прекрасната усмивка на света. Толкова се радвам, че мислиш по този начин...
- Бен закима усилено. Нещата ги бе разбрал по своему и нямаше как да му се обясни, че е в грешка. Светът му се въртеше около непознатата и от всякъде ситуацията вонеше на блудкав роуумантичен филм. Отвратително. Липсваха само пеещите хорове от пъпчасали тинейджъри, херувимчетата и брокатените шапки. Окажеше ли се, че се намират в мюзикъл Питър бе готов да зареже чистото си досие и да извърши серия от много кървави и брутални убийства. Така де, всичко си имаше граници и железните на неговото търпение в момента пулсираха към очевидно разрушение.

_________________
So I look in your direction...
But you pay me no attention, do you?
I know you don't listen to me.
'cause you say you see straight through me, don't you?
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Преди повече от десет години? Харвард.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
My College Life :: Из времето :: Миналото-
Идете на: