Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:16 am |
| | Преди 4 години, Хавайските острови | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Annabelle Percy Преподавател
Брой мнения : 185 Репутация : 1 Join date : 03.07.2012 Име на героя : Анабел Пърси Години : 27
| Заглавие: Преди 4 години, Хавайските острови Чет Юли 05, 2012 8:43 am | |
| Няколко дни на Хавайските острови можеха да променят човек изцяло. Поне такъв, който би позволил това да се случи. Рано ставане, късно лягане и приключения по цял ден. Тук дори излежаването на плажа можеше да се превърне в приключение, когато най-малко очакваш. И всеки ден можеш да правиш различни неща - било то да посетиш някой и друг водопад или да гледаш сватба на плажа, на която всъщност не си поканен, но събитието няма как да не привлече погледа на курортистите в близост. Но освен ранното събуждане сутрин и късното лягане вечер, друго също се повтаряше в ежедневието на жената, докато бяха на Големия остров. Пропускаше закуската, като мястото й бе заменено от йога и медитация. В Ню Йорк и в местата, на които бе през останалото време нямаше кога да се занимава с медитация, а и колкото и да се опитваше рядко можеше да се отпусне и да релаксира. Но заради трудно постижимата концентрация, вместо да медитира, ходеше на масаж. Освен медитацията и йогата, през останалото време бе с Влад, а когато желанията им за прекарване на деня се разминаваха - разминаваха се и пътищата им. 8 часа разделени не им се отразаяваше зле, при положение, че бяха в следващите 20 - 30. Бяха заедно от сравнително кратко - едва три месеца, но Ана обичаше да прекарва времето си с него, покорявайки нови върхове. Поредното утро, в което американката се събуди в шест и половина. Имайки предвид, че слънцето изгряваше в пет, не можеше да си позволи да спи повече, а и подсъзнанието й явно бе на същоот мнение, защото не й трябваше аларма, за да стане. А и не искаше да буди Владимир. Целуна го по бузата и влезе в банята. Изкъпа се, изсуши косата си и я вдигна в разхвърлян кок. Облече обикновен потник и къси панталонки и излезе на верандата. Днес предпочете медитация пред йога, за целта постели килимчето на източната веранда на вилата, в която бяха отседнали за времето, в което щяха да останат на Хаваите. Слънцето огряваше младата жена, кожата й блестеше от слънцезащитния крем, който не бе пропуснала, а лекия океански бриз разхлаждаше въздуха. Сякаш бе в Рая. Искаше й се да остане тук завинаги, но реалността се движеше с висока скорост и нямаше да чака специално г-ца Пърси да се върне от ваканцията с гаджето си. Хмм, реалността. Болезнената истина. Но няма как да минем без нея. И все пак оставаха още няколко дни в Рая и Анабел нямаше намерението да ги пропилява в спане. За мъжете обаче, това си бе характерно, така че Ана нямаше нищо против да остави Владимир да се наспи, най-малкото щеше да има повече сили след това. А и тези сили бързо щяха да бъдат изразходени – дали от някой поход или защото нямаше да излизат от спалнята. Е, не бе задължително да са само в спалнята. Окей, ако Влад нямаше планове за деня, то в главата на Ана вече се въртяха няколко идеи, които определено щяха да се харесат и на двамата. | |
| | | Vladimir Korf Преподавател
Лик: : Jeremy Renner Брой мнения : 402 Репутация : 2 Join date : 03.07.2012 Име на героя : Владимир Корф Години : 33
| Заглавие: Re: Преди 4 години, Хавайските острови Чет Юли 05, 2012 11:51 am | |
| Три месеца бяха достатъчни, за да променят човек. Поне при Владимир беше станало така. Запознанството им с Ан го беше зашеметило и му трябваха само няколко мига, за да се влюби в нея. Никога не беше мислил, че можеше да обича, но тази млада госпожица, която тепърва щеше да става учителка му беше откраднала всичко и той я гледаше с невероятно обожание. Кой да предположи, че Влад има сърце! Разликата в годините им не беше голяма, само шест години. Владимир вече преподаваше своя любим руски и за негово учудване изкарваше добри пари. Точно затова и си беше позволил да я заведе на Хаваите. Искаше да прекарат една незабравима ваканция и засега им се получаваше твърде добре. Сякаш въздуха бе напоен с любов и някакви сладникави аромати. Местните жители си знаеха работата, как да обработват влюбените двойки. Кой не обичаше сватба на Хаваите? Точно това се въртеше като мисъл в главата на руснака. Дори й беше купил предния ден. Дали беше готов на тази стъпка? Явно, да. Той беше на 29 години, а това беше една добра възраст за брак. Влад доста успешно бе успял да заблуди Ан, че спи и щом тя стана от леглото и след минути излезе от банята и излезе на верандата, той скочи от леглото. Облече се набързо и откри пръстена, който беше скрил на дъното на една ваза. След като си пое дъх и се погледна в огледалото, излезе тихо навън, за да не го чуе тя и обви ръце около кръста й, като я целуна нежно по врата. Ако някой го видеше така нямаше да предположи, че това е същият проклет и отмъстителен мъж. Готов да мрази до смърт и да причинява болка на враговете си. Сега беше друг, тотално различен! - Добро утро. - прошепна тихо и отново я целуна. Ръката му се спусна по потника й и го издърпа леко, за да може с длан да докосне студената й кожа. Погали я леко и се усмихна щом тя настръхна. бяха перфектната двойка и определено си отиваха. Красиви, млади и умни. - Как си в тази невероятна сутрин, мила моя? Той я прегърна силно и я вдигна от земята. След това я занесе на плажа и я пусна малко преди да стигнат океана. Остави я да легне на пясъка и се огледа. Все още нямаше хора и беше идеалното време да й направи така важното предложение. Целуна я по бузата, след това спи устни в нейните и се спусна по деколтето й. Измъкна кутийката с пръстена от джоба на панталоните си и я остави на корема й. Първо искаше да види реакцията й, след това щеше да говори. | |
| | | Annabelle Percy Преподавател
Брой мнения : 185 Репутация : 1 Join date : 03.07.2012 Име на героя : Анабел Пърси Години : 27
| Заглавие: Re: Преди 4 години, Хавайските острови Чет Юли 05, 2012 12:51 pm | |
| Две минути медитация. Но кой ти ги дава, а и при положение, че те прекъсват по такъв начин не можеш и да се замислиш да се сърдиш. В момента, в който усети ръцете на Влад по тялото си, широка усмивка се изписа на лицето й. Вдигна едната си ръка и зарови пръсти в косата му, а другата поставъ върху тази на Владимир. - Както винаги, когато си до мен. Невероятно! - усмихна се, наслаждавайки се на целувките на мъжа. Остави се руснакът да я вдигне и тя се отпусна в силните му ръце. Тази позиция бе една от любимите й, когато не ставаше въпрос за секс. Чувстваше се като малко дете в ръцете на баща си. А всички знаем, че един мъж има по-големи шансове да спечели дадена жена, ако прилича поне малко на баща й. Или поне така бе при Ана. Междувременно се опита да дари Влад с максимално количество целувки за малкото разстояние, което бе от верандата до океана. Шумът от птиците и разбиващите се вълни правеше всеки момент на острова незабравим. И как не, когато си с любимия човек! Макар че Анабел не се бе замисляла накъде отива връзката им. От друга страна бе рано – едва три месеца. Но да се върнем към първоначалната мисъл – не мина и седмица от запознанството им, преди да тръгнат.Страстта им можеше да разпали пожар и от мокри дървета. И плановете на Ана май отиваха в кошчето, защото Владизглежда вече бе изградил своите. Или щяха да карат на случайността. Във всеки случай й харесваше това, което се случваше. Анабел легна върху топлия пясък, попил слънчевите лъчи за нула време. Остави се на ласките на руснака и някак щастието й изглеждаше нереално. И въпреки това искаше да си остане в съня и никога да не се събужда. Обви краката си около кръста на мъжа, докато целувките му се спускаха по шията и деколтето й. Но можеше да се въздържа, най-малко всеки момент тук можеше да се напълни с малки деца. В следващия момент обаче усети друго чуждо тяло върху себе си. Погледна към корема си, където на мястото на потника бе поставена малка кутийка. Колко време бе нужно да прекараш с човек, за да си сигурен, че искаш да остарееш до същиш този човек. Анабел не вярваше в лчбовта то пръв поглед, преди да срещне Владимир. Макар че съвсем първото чувство, което бе изпитала към него бе ненавист, породена от самочувсвтието му. Но много бързо ненавистта бе прерастнала в много по-силни, но положителни чувства, в последно време дори в любов. Преди да срещне Владимир смяташе също, че ще бъде готова за брак след минимум година връзка. И къде се равняваха година плюс с три месеца? Много неща се промениха последните три месеца, включително и самата Ана, начинът й на мислене, дори някои навиците. И ето, че в момента върху корема й лежеше малка кутийка, а момента свеждаше възможностите за съдържанието й до една. Преди година, Ана би мислила, че вътре има обеци или някаква висулка. Но чувствата към мъжа, с който излизаше преди година не можеха да се сравнят с тези, които изпитваше сега. Искаше да не се надява прекалено много, за да не остане разочарована, за това взе кутийката. Достатъчно време я бе съзерцавала, а усмивката на лицето й само се разширяваше. Капачето се вдигна на деветдесет градуса, а ръцете на жената трепереха леко, когато последната вече се бе изправила до седнало положение. Наистина! Не бяха обеци или друго бижу. Истински годежен пръстен. И да, Ана разграничаваше годежните пръстени от другите бижута в различни категории. Сърцето й забърза ритъма си многократно, сякаш собственичката му не лежеше върху пясъка, а тичаше километри вече. От радост повали руснака по гръб и сега тя бе отгоре, но не искаше да избързва. Искаше да стане както в приказките, за това и го подкани, буквално трепереща от вълнение. - Хайде, кажи го! Кажи го! | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Преди 4 години, Хавайските острови | |
| |
| | | | Преди 4 години, Хавайските острови | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |