ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Isabella Hart.
 
Matthew Gray Gubler
 
Vladimir Korf
 
Али Монтекристо
 
Benedict Xavier-Smith
 
Anne B. Onew
 
Annabelle Percy
 
Prof. Stewart
 
Kathalina Lawrence.
 
Никол МакКарти
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Юли 01, 2012 6:17 pm

Share | 
 

 Едард Джоунс;

Go down 
АвторСъобщение
Eddard Johnes
Лидер на Бета Кай
Лидер на Бета Кай
avatar

Лик: : max irons
Брой мнения : 15
Репутация : 0
Join date : 06.07.2012
Име на героя : Едард Джоунс
Години : 18.

ПисанеЗаглавие: Едард Джоунс;   Пет Юли 06, 2012 12:51 pm



student | 18. | alchoholic. |Bi-sexual | MAX IRONS | Лидер на Бета Кай





Еди имаше тайна...

И за нея знаеха само малцина..



А
ко нещата трябваше да се представят с помоща на метафори, то тази с чашата щеше да бъде най-уместна в създалата се ситуация.
Представете си въпросният съд, от леко синкаво, но не особено дебело стъкло. Чиста повърхност без никакви украси. Малко по-висока от чаша за уиски, но малко по-ниска от такава за бира.
А сега, представете си я на маса. Дървена, матова повърхност с леко червеникав отенък, лакирана.
Сложете кана с вода до чашата. Същото стъкло, същата липса на орнаменти.
Вземете я в ръце и почнете бавно да наливате вода в по-малкият съд. Изчакайте нивото й да мине средата, да наближи горният ръб. Започне ли да прелива- не променяйте положението на ръцете си, нито това на каната. Оставете водата да започне да облива стъкленият цилиндър на чашата, да достигне до лака на масата и да се разпростре наоколо.
Еди бе оставил `чуждата ръка да се обвие около врата му и да го прикове назад през малката маса, към облицованата с дърво стена. Вазата с големи, едри слънчогледи бе паднала моментално на земята, разпадайки се на много парченца още в мига, щом гравитацията я бе притеглила към скъпият паркет. Водата се разтанцува около стъклото, отразявайки се под странни ъгли- преди да намери своя път и да попие в дървото отдолу. Цветята сега изглеждаха смешно, изоставени на пода. Едард за момент ги съжали- каква загуба и какви красиви представители на вида им. Само за момент, факта, че хватката на брат му около собственият му врат бе здрава, почти задушавайки го, но не съвсем, бе забравена. Загледан в ярките жълти петна сред почти черният паркет, за него думите на Том бяха нереални, далечни. Всичко бе далечно, нереално.
В главата му имаше само лека, розова мъгла, която изсмукваше всичко по пътя си. Крайниците си той чувстваше тежки, сякаш пълни с олово. На фона на долитащото като далечно бучене- думите, които брат му редеше- собственото му сърце биеше учестено, а всеки удар отекваше в главата му, прокарвайки си път през мъглата, царяща там. Той усети как хватка леко се отпуска, как тялото му се накланя напред, към познатата и все пак напълно непозната топлина, преди напрежението отново да се появи. Томас бе стиснал по-здраво врата му и бе блъснал още по-грубо тялото към облицованата с дърво стена. Отново. Еди усещаше, че почти не му достига въздух,и все пак- не съвсем. Тялото му леко трепна, сякаш по мускулите му за няколко секунди се бе заиграл ток. Бученето прекъсна, но това не промени нищо.
Бавно, без да бърза, без да го желае, но и без да отрича... главата му се бе обърнала. Жълтото петно в страни от двамата вече не бе плод на интерес. Сини очи се срещнаха със сини. Емоция срещу емоция. И в двата случая- въпреки всичко- нямаше никаква прилика.
Ококорените очи на Едард, изкривеното в болезнена гримаса лице не предизвикаха абсолютно никакво съчувствие в присвитите на Том. Лицето на другия бе завладяно от гнева, също като предателската ръка, стискаща врата на Еди.
- Не го наранявай... - майка им се примоли, но само толкова. Почти без чувства, изплашена повече за себе си, от колкото за плътта създадена от нейната собствена. Какво ли, мислеше си тя, ще се случи сега със мен? Сама, вдовица от скоро, бедна за пръв път пръв през живота си- тя се бе свила на четири върху огромният, тапициран в червено диван и бе прегърнала една възглавница, търсейки някаква опора. Тя ги гледаше, нейните собствени деца, с почти празен поглед. Всичките думи на Том до сега бавно започваха да изпълват празните места в нея... Еди винаги бе бил странният в семейството. Еди бе пожелал да се образова по начин, различен от този, който бяха планирали за него. Еди бе предпочел да живее сам за година, в компанията на някакви обикновенни хора от Латинският квартал- а самото пътуване до Франция бе станало против всякакви признаци на здравомислие. И щом Том го намираше за виновен, за непознат в семейството, то навярно бе именно такъв. Той не се бе опитал да им помогне по време на кризата, а накрая просто се бе появил след смъртта на баща си, изказвайки своята мъка отдавайки вода на мъртвеца от собствените си очи. Да, сигурно и това бе някаква пародия и преструвка- нали представляваше напълно непознат странник за тях? Мари се бе вкопчила в думите на сина си, по-големият, срещу тези на по-малкият.
Разбира се, в случая Едард не бе казал почти нищо по време на спора. Приемайки с насмешка в началото, с лека усмивка, която бе изчезнала бързо, той просто бе навел глава и се бе опитал да поеме всичко.
Самият той не разбираше защо. Бе поискал свобода относно образованието си, относно начина си на живот. Беше се изнесъл на крехка възраст, бе започнал работа, бе се опитал да води свой собствен живот и да не натоварва семейството си. Майка му не бе проявила желание да му прости своеволията, брат му никога не се бе държал топло с него. Дядо му го смяташе за некомпетентен и прекалено мек. Баща му- макар и всички да го намираха на некадърен и да отказваха да му възлагат сериозни надежди бе единственият, който бе проявил разбиране. Лето се виждаше с него веднъж седмично, обменяха си електронни писма или кратки телефонни обаждания... и нито едната, нито другата страна не го смяташе за грешно.
Щом баща му бе поел бюрото, Еди бе предложил своята помощ. Предлагаше да се върне, поне временно, докато всичко се нормализира. Лиъм бе отказал на сина си под предлог, че не иска да го натоварва излишно с проблеми. Нещата бяха останали така, висящи на косъм... докато не бе пристигнала новината, че баща му е сложил край на живота си.
И разбира се, сега бяха тук. И проклетата предателска ръка не спираше да държи здраво така познатата и в същото време непозната топлина. Мари отново бе впила поглед в пода, неспособна да ги гледа, затворила се в собствените си мисли.
- Нямаш правото да си тук. - се отрони от устните на Том, а очите му се присвиха още по-сърдито. - Не искам да те виждам никога повече. Ти... не си мой брат.
Неусетно водата в каната бе свършила и сега килима попиваше малките капчици, стичащи се по ръба на масата. Чашата бе все така пълна, а в нея се пречупваха образите на каната, масата и стичащата се вода.
Забавното в цялата случка бе, че няколко дена след като Том бе изхвърлил брат си от семейната им къща и му бе изпратил сумата и документите за апартамента, като знак, че няма какво повече да иска от тях, той се бе разровил в компютъра на баща си. Всичките писма, разменяни някога между бащата и блудният син, старателно подредени в малка папка на харддиска... и разбира се, грешките, които някой хора правят, но не намират сили да поправят.



Осемнадесет годишният Едард не живее в родната си къща и не си общува с индивидите, които представляват негово семейство Живее сам в тристаен апартамент, който е повече ателие от колкото дом- което всъщност няма значение, след като никой не знае за него. Пред училищните власти и всички приятели води абсолютно нормален живот- не би искал да го карат да диша съжаление и да бъде третиран като повредена стока. Само за себе си това е глупаво и го измъчва редовно като проблем; кой ли реално би искал да няма никого, с когото да е напълно искрен? В последно време това го кара да прибягва честичко до алкохол, дори да прави опити с наркотици. Маската му на мил и възпитан младеж е на път да падне за изненада на всички- ако преди това Ед не се е довършил с някоя простотия на пияна глава. Не е ясно къде се е изпарил сериозният и работлив младеж, но ако някой го види може да се обади. За него е характерна висока интелигентност, начетеност и отличен успех в училище. По-добре е от настоящият индивид, който рядко посещава часове и съвсем се е изоставил на произвола на съдбата.






in the mirror



Еди е предоволен от своят ръст- с 1,81 сантиметра това определено не го извисява прекалено над другите, но и в същото време му открива добра гледка... особено ако някой ден реши да се пресели в Япония или друга страна известна с ниският ръст на своите обитатели. Тъй като често се шегува на тази тема, младият мъж не забравя да добави с намигване, че Малките Холандци не вършат никаква работа в случая... с което да намекне, че творческите му умения не са на особено високо ниво. Може и да се опитва да стане художник и да се занимава с това... но просто не може да се отличи с особен талант.
Строен младеж е, макар и да не го одобрява.ДО скоро е бил скелетоподобно същество, но едва с напредването на пубертета е развил мускулатура и приятни пропорции. Сега крайниците му изглеждат на мястото си, но пък липсва нещото, което се води ''здравословен външен вид''. Едард няма вина, че изглежда прекалено слабичък, недоял. Със седемте си хранения на ден, всеки нормален човек би имал много по-пълен вид... но такива неща просто не му се лепяха. Младежът бе решил да компенсира малко нещата, като умножи мускулатурата си и в крайна сметка да успее да се класира в графата "жилав". От както прекалява с алкохола и всичко останало обаче се е запуснал и отново се връща към скелетообразие.
Лицето му е продълговато, а очите леко бадемово дръпнати- макар и в рода му да нямаше нито един представител на оризоядната нация. Ирисите на очите му бяха почти искрящо сини със сиви и зелени жилки. Едно от първите неща, които забелязваш като го погледнеш. Второто разбира се, бе яркият цвят на косата му- един от онези руси нюанси, които трудно се забравят.
Относно начина си на обличане, Еди предпочиташе малко по-прости неща. Дънки, тениска, суичър. И те винаги ще са в няколко разцветки на любимият си цвят- синьото. От леко сивкаво, през почти матово- до искрящо, той имаше дрехи в почти всички възможни разцветки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Isabella Hart.
Администратор; Лидер на Зета Бета Зета
Администратор; Лидер на Зета Бета Зета
avatar

Лик: : Megan Fox
Брой мнения : 432
Репутация : 2
Join date : 21.05.2012
Име на героя : Изабела Харт
Години : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Едард Джоунс;   Пет Юли 06, 2012 12:55 pm

Одобрен си и добре дошъл.

_________________


I'm not the type to get my heart broken
I'm not the type to get upset and cry



'Cause I never leave my heart open
Never hurts me to say goodbye

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mycollegeliferpg.bulgarianforum.net
 
Едард Джоунс;
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
My College Life :: Create your character :: Създайте своя герой-
Идете на: