Елинор тъкмо си бе взела душ и реши да се разходи. Навън беше топло и оставаше около половин час до започването на залеза. Реши, че ще е най - добре да отиде в градския парк и да почете малко. Облече си широка, черна тениска и дънки в същия цвят - това бяха едни от най - удобните и дрехи и с тях се чувстваше като у дома си. Прибра косата си в прилежен кок и се вгледа в книгите. Искаше и се да вземе "Гордост и предръсъдици", но я бе чела скорои затова реши, че ще вземе "С дъх на канела". Взе книгата и тръгна към парка. По пътя си мислеше за разговора и със Скарлет. Брюнетката си въобразяваше, че Елинор ще отсъпи, но тя нямаше такива намерения. Беше решена да отвърне на удара. Испанката стигна парка точно по залез слънце. Обожаваше залеза. С майка и всеки ден го гледаха докато не падне пълен мрак. Реши да поотложи четенето и да погледа залеза. В парка нямаше почти никой, а на моста нямаше жива душа. Къдрокосата брюнетка се запъти замислено към моста. Знаеше, че няма никой на моста затова не я притесняваше да не гледа къде върви, но изведнъж усети как някой се блъска в нея и тя неволно изпусна книгата във водата. Първата мисъл, която мина през главата и беше радостта, че не бе взела "Гордост и предрасъдъци", защото този, който я беше блъснал щеше да усети яростта и. Погледна към водата и видя как книгата и бавно потъваше.
- Гледайте къде ходите! - изсъска Елинор и погледна презрително човекът, който седеше срещу нея. Щом го видя нещо в него я накара да замръзне и да смекчи тон. - Все пак съжелявам аз също имам вина. - този път тонът и беше по - мек, с нотка на вина. Погледна отново човекът срещу нея. Първото нещо, което забеляза бяха искрящо сините му очи и яркият цвят на косата. Тя се вгледа по внимателно в очите му. Когато се загледа откри, че имат и леко зелено, което му придаваше загадъчност. Съжали за студеното си държание преди малко. Той не беше виновен, че тя не гледаше къде върви. Със сигурност не искаше да си спечели още един враг. За днес неприятности и стигаха, но явно съдбата беше на друго мнение..