Преди един ден

Денят започна обичайно. Скарлет стана рано, закуси и се помота малко из стаята си. В около дванайсет без двайсет на обяд, реши да излезе в парка за сутрешния си крос. Облече си любимия спортен екип: стегнато зелено потниче и клин за йога. Обичаше този екип, защото от една страна изглеждаше небрежно, но от друга подчертаваше всичките й извивки и прелести, с които умееше да привлича внимание. Преди да излезе от къщата на Капа, мис Хъдсън си взе една диетична кола, чиито последни капки изгълта точно преди да стигне до главната алея в парка.
Още с пристигането си, тя се огледа наоколо. Разбира се беше пълно с хора. Повечето бяха студенти излезли на въздух в почивката между сутрешните и следобедните занятия. Скарлет хвърли бегъл поглед на присъстващите. Мразеше да излиза да тича по това време на деня. Всички щяха да я оглеждат и обсъждат. Не че малката брюнетка имаше нещо против. Даже напротив. Обичаше да говорят за нея и да е център на внимание, но предпочиташе да го правят когато е облечен в сексапилна рокля и обута с безумно високи токчета, а не е със спортен екип. Скарлет не беше особено висока и затова мразеше да носи кецове и спортни обувки. Но нямаше как да излезе да тича с токчета. Можеше да избегне "срама" да се появява на ниски обувки пред много хора, като излизаше да тича рано, но това беше напълно немислимо. Не, че се държеше като някоя примадона или кифла, просто ранното ставане й беше трудно заради непрестанните купони, на които нямаше как да не присъства.
И така,за да се справи по-лесно с цялото внимание, което в този момент беше насочено към нея, тя си представяше алеята като червено килимче. Тя сложи най-хубавата си и чаровна усмивка, изправи гордо глава и тръгна право напред. Малката брюнетка се спря на една от пейките. Стегна връзките на обувките си, нагласи любимата песен на плеъра си и започна да тича с бавно темпо, без да обръща внимание на околните. За жалост потънала в мислите си, Скарлет не усети как се блъсна в някой и се строполи на земята.
- Внимавай къде ходиш- извика тя ядосано, докато се изправяше, без дори да удостои с поглед злосторника.

Рок седеше на пейка в парка. Какво правеше там ли? Сутришните лекции бяха свършили, а следобедните.. Днес нямаше такива. А по случайност му беше и почивния ден в KFC. Накратко имаше доста свободно време, което реши да прекара в парка - едно от малкото подходящи места, където да изкара известно време. И всъщност едно от не многото места, които момчето обичаше да посещава. Та седеше си на пейката облечен в тениска, дънки, кожени ръкавици с изрязани пръсти и маратонки. И ядеше шоколадова вафла. Дояде я и стана. Хвърли опаковката в близкото кошче, направи няколко крачки и
свирна. Както казах току що бе направил 2-3 крачки и бе към средата на алеята. И в този момент някой се блъсна в него. Оказа се някакво момиче, което го обвини, че не гледа къде ходи
- А ти защо не внимаваш? - попита Рок на свой ред