ИндексИндекс  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Top posters
Isabella Hart.
 
Matthew Gray Gubler
 
Vladimir Korf
 
Али Монтекристо
 
Benedict Xavier-Smith
 
Anne B. Onew
 
Annabelle Percy
 
Prof. Stewart
 
Kathalina Lawrence.
 
Никол МакКарти
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 17, на Нед Юли 01, 2012 6:17 pm

Share | 
 

 Приемната

Go down 
АвторСъобщение
Isabella Hart.
Администратор; Лидер на Зета Бета Зета
Администратор; Лидер на Зета Бета Зета
avatar

Лик: : Megan Fox
Брой мнения : 432
Репутация : 2
Join date : 21.05.2012
Име на героя : Изабела Харт
Години : 19

ПисанеЗаглавие: Приемната    Нед Юли 01, 2012 12:18 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://mycollegeliferpg.bulgarianforum.net
Kathalina Lawrence.

avatar

Лик: : Kaya Scodelario.
Брой мнения : 131
Репутация : 1
Join date : 03.07.2012
Име на героя : Каталина Лорънс.
Години : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    Съб Юли 07, 2012 12:24 pm

Влизането в злом по принцип се наказваше чрез съд, поправителен дом или направо затвор, но това въобще не ме беше спряло да влезна в къщата на Капа Фи. Колкото да се подсигуря, че не бях сбъркала с избора на сестринство и естествено само по външността на къщата бях разбрала отговора. И той беше "Подяволите, добре, че не съм в този женски клуб", но нали хората са казали не съди за книгата по корицата и точно това ме накара да проникна едва ли не, в къщата, докато момичетата от клуба бяха някъде. И все пак трябваше да съм внимателна нали, не исках братството което бе в съседство да види член на друго сестринство да влиза в къщата на "прекалено милите им съседки". Отворих голямата дървена врата внимателно, като само едно съвсем леко скърцане се отдели от нея, но това съвсем не ми пречеше, това което ми пречеше, беше вунята на курабийки, щастие и усмивки. Мдам сигурно беше само тази на курабийки, но пак имах чувството, че тези момичета живееха в захарната къщичка на баба Яга и имах и чувството, че направо повръщаха ДЪГИ. Седем цветни дъги, ако не и с повече цветове и чак и на мен ми се догади. Приемната им беше като извадена от приказките, които завършваха с "и заживели щастливо до края на дните си". И всъщност беше и доста малка и точно тогава дойде момента в който се възгордях, че съм член на моето сестринство. Тоест това на Изабела де. Не че въобще помнех името му, но знаех, че то бе синоним на думата купон, а това тук бе синоним на прекалено сладникавото нещо от което щях да повърна.
И така и така бях тук и не ми беше харесало, можех просто да направя някой от моите прослувути и запомнящи се мръсни номера, за да се издигна в очите на "скъпата" ни лидерка, не че ме интересуваше мнението и', но това бе друга тема.
И точно когато преравях шкафовете в търсене на сода за хляб, за един от номерите, чиято вуня щеше да преследва Капа Фи в следващата седмица или може би две, чух нечии токчета на стълбите. Момичето носещо ги се приближаваше все повече, за това се отдръпнах от кухнята.
И когато брюнетката ме съзря с объркания си поглед, който всеки момент сигурно щеше да прерастне в яростен, отворих устата си почвайки да обяснявам.
- Преди да чуя някоя от лекциите ти или грубите и абсурдни нападки, че съм някоя от друг женски клуб с цел да направя мазало на клуба ви, нека кажа, че съм просто нормална колежанка търсеща си клуб, която изпусна крайните срокове за това. Но имам чувството, че съм попаднала в Травеститоландия, понеже ти миличка с визията си на абсолютен травестит ме убеди, че това не е клубът за мен. Защото нямам мъжки полов член, какъвто ти сигурно имаш. Или не има и възможност да си просто жена, опитвайки се да добие визията на мъж, пак ти се получава. - както винаги не можех да не се заяда, та това си бе в кръвта ми, просто трябваше да изрека една обида колкото да съм сигурна, че захарната къщичка не беше захаросала и моята кръв.
- Е кой вариант е? - попитах с ироничния си смях и погледнах брюнетката с проницателния си поглед, като наглата ми усмивка остана върху устните ми.



П.С.;; Сори, че поста ми е толкова кратък и тъп, ама нещо ми се изпари музата. ;ххх
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
jayden s. collins
Член на Капа Фи
Член на Капа Фи
avatar

Лик: : Shay Mitchell
Брой мнения : 21
Репутация : 0
Join date : 06.07.2012
Име на героя : Джейдън С. Колинс

ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    Нед Юли 08, 2012 4:21 pm

Стори ми се, че чух шум от долния етаж и реших да проверя какво става. Знаех, че съм сама в къщата. Момичета бяха излезли да организират някакви си клубни занимания, а на мен се падна честа да остана и да чакам водопроводчика, защото в къщата се бе спукала тръба. Тръгнах надолу по стълбите, все още не бях слязла долу, когато видях непознатото момиче в приемната.
Преди да успея да кажа нещо непознатата вече говореше.
- Хаха.. съдейки по прическата ти май на теб ти е нужен такъв клуб. Но не, миличка повярвай ми, тук няма да го намериш.- не ѝ останах длъжна. Отвърнах ѝ с глас изпълнен с безразличие и презрение.
Опитът ѝ да се заяде с с мен, заради клуба и да ме подразни нямаше да проработи. Не точно сега. На този етап. Бях нова в клуба и все още не се чувствах толкова силно свързана с него, че да се паля толкова много. Не бях свикнала напълно с всички момичета, навиците и обичаите им, не, все още. Почти се чувствах безразлична. Осъзнавах това и знаех, бях сигурна, че след по- малко от половин година положението ще се промени напълно. Щях да се дразня при всяка клюка или лоша дума за клуба, при всеки опит за съботаж, при всяко оплюване на някоя от сестрите ми. Бях убедена в това. Вече имах опит зад гърба си и знаех какво точно ще се случи.
Сега обаче можех дори и да не обърна внимание на непознатото момиче в приемната, но знаех че е от Зета Бета Зета, макар че се опита да ме излъже, и реших да играя по свирката ѝ. Бях я виждала няколко пъти, съвсем случайно, из колежа и да излиза от къщата на розовия клуб.
- Сега можеш да се обърнеш и да си вървиш.- казах ѝ със студен глас, гледайки я право в очите- Освен ако не искаш още нещо, но не съм сигурна, че ще мога да ти помогна. Съжалявам.- повдигнах рамене и започнах да слизам по стълбите. Дървените стъпала скърцаха под краката ми.- Е искаш ли още нещо?- погледнах я нахално за забарабаних с пръсти по парапета на стълбите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    

Върнете се в началото Go down
 
Приемната
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
My College Life :: Колежът :: Къщата на женски клуб Капа Фи-
Идете на: