Лос Анджелис , преди седмица.

Вярно,че не бе много позволено да отсъстваш по много време от Колежа,но аз мразех Ню Йорк. Мразех абсолютно всичко в него,сградите,земята по която всеки ден ходех,колежът.. Харесвах единствено приятелите си. Приятели. Отново намерих такива.. Почти всички се бяха преместили в други градове ,че дори в Европа,а аз си останах в скапания Ню Йорк,където всеки те следи с кръвожаден поглед и те чака да направиш някоя грешна стъпка. Щом прекрачех прага на някоя стая всички ме гледаха все едно съм Кралица Виктория,докато не седна на мястото си. Повечето момичета бяха противно наконтени,а момчетата.. пълни егоисти. "Трябва да следваш семейната традиция!" ,повтаряше ми майка ,докато доброволно оправяше багажа ми. Самата тя бе разведена с баща ми и двамата тънеха в пари до гуша. Татко ходеше с някаква 20 годишна,точно на моят възраст,а мама с някакъв новозабогатял милионер,защото нейните пари не й бяха достатъчни. Хенри бе приятен,но очакваше да го наричам "татко",а бе едва на 27. Лос Анджелис беше нашето място. Моето място. Тук идвах с Матю,когато искахме да избягаме от родителите и просто да разпуснем. Очакваше се от нас един ден да се венчаем,а щом сервирахме,че се разделяме отказа ми да вляза в Колежа бе немислим. За мое голямо нещастие Мат също бе там. Дори бе Лидер.. на някаква си измислено момчешко братство. Според мен това си бяха пълни простотии,но колежа си е колеж. Обичах лунапаркове ,особено този в Санта Моника. Бе точно до плажа. Разхождах се безцелно из мястото ,докато не намерих любимото си местенце. беше едно дърво с къща на върхът ,бяхме я построили с позволението на управителя. всички от Гимназия 'Сейнт Хай' идваха ,за да помагат и се използваше почти от всички,но щом завършихме всички си извадиха по един ключ и сега почти никой не ходеше там. Имаше огромна дървена тераса на която можеше спокойно да си седнеш и да наблюдаваш пищящите деца. Щом се качих веднага се настаних на едно от столчетата,които бяхме донесли и се загледах замислено. Чух че някой се качваше след мен и веднага се обърнах,тогава за съвсем малко замръзнах на място. Беше Мат.. Премигнах няколко пъти,а след това отново обърнах глава и загледах напред. Оставих го да си намери място.. може би трябваше да кажа нещо,нали уж бяхме се разделили приятелски?
- Все същото си е тук.. като че ли нищо никога не се променя.. - казах по едно време,а след това го погледнах. Бе със все така замислени очи.
- Какво правиш тук? Не трябва ли да командваш момченцата от онова братство? - казах шеговито и някак.. Това бе моя начин да го поздравя,че са го одобрили за Лидер.

Напрежението и стреса се натрупваха все повече и повече с всеки изминал ден в колежа.Всеки очакваше какви ли не неща от Мат , веднага щом беше станал лидер на Омега Кай Делта.Единственият въпрос ,който се въртеше в главата му беше защо изобщо го бяха избрали.Да , харесваше му , не може да се отрече , че се зарадва истински щом получи мястото ,но ... Но дните в колежа не трябваха ли да са приятни ? не се ли предполагаше ,че стресът почти го нямаше , че ще се насладиш на живота повече от колкото преди това? Още щом кракът му стъпи в колежа момичетата го заобиколиха , да харесваше му , но понякога дотежаваше.Изведнъж , просто ей така всичко се обърна. Да , Мат се гордееше със себе си , нищо че щом се разделиха с Евър той се държеше по-кретенски и от преди , но въпреки това как изобщо всички продължаваха да го харесват? Звездата ..
Матю имаше нужда от почивка , нищо че годината едва бе започнала , всъщност тя едва стъпваше на старта си. Главата му се бе препълнила с какви ли не неща.Налагаше му се да подпира нови момчета за братството , купони , изпити , момичета. Просто беше нелепо , нищо че не беше от момчетата ,които учеха. Той имаше нужда от почивка.
Единственото място , на което знаеше ,че ще успее да се откъсне напълно и че там няма да има никой. Това беше една обикновена къща на едно дърво , но тя беше специално , в нея имаше толкова много спомени. Там беше страшно приятно и спокойно. Щом Матю се качеше там , сякаш къщата изсмукваше от главата му всички проблеми и заместваше всичкото това място със спокойствие и щастие.
Уви обаче , щом се качи очакванията му не бяха оправдани. Там беше човекът ,който най-малко очакваше да види - Евър. Очите му я погледнаха с празен поглед , въпреки че до известна степен му олекна щом я видя . Устните му трепнаха да я поздравят бодро като по навик , но не излезе и стон. Е , тя явно не изглеждаше много очарована от гледката , която се изправи пред очите ѝ , но въпреки това заговори.
-Здравей .. - поздрави я Матю съвсем безцеремонно ,като изобщо не се заслуша в думите ѝ. Може би му стигаше това че тя му говори... Но не след дълго осъзна чутото и заговори :
-Права си , все същото си е .. - и въздъхна тежко - а що се отнася до братството , имах нужда да избягам малко от там .. - и щом свърши да говори със съвсем равен и кафеникав глас , по лицето му се плъзна една искрена , но пък и разбита усмивка.

Имах един хъс.. ненадминат хъс за живота. Бях го планирала още от дете. Щях да завърша гимназия,да се оженя за любовта на живота си,или поне така си представях Мат,а щом завършехме колежа аз щях да бъда най-брилянтния дизайнер,дори щях да надмина онази перко Шанел. Сега щом си спомнех за тези детски планове и мечти нещо в мен се свиваше до болка ,гърлото ми се стягаше,а мислите ми спираха , "загледани" в този нереален свят. Носеха се слухове,че с Изабела са заедно. Тя бе моята духовна сестра. Обичах я.. обичах и него и.. надявах се да са щастливи.
- Справяш се много добре,Мат. И наистина се радвам,че подреди живота си. - продължавах да говоря,въпреки,че болката в гърлото ми се засилваше. Беше ми трудно,но поне се радвах,че си говорехме. Той бе и моя най-добър приятел. Бяхме израснали заедно и.. щях да бъда още по-изгубена без него. Идеше ми да му кажа,че ми липсва,да му обясня какви драми се въртят около нашите и да иронизирам поведението на Хенри на воля,но някак си.. знаех,че вече не бе редно да го товаря със своя живот. Вече не.
- Може да слезем? Ако искаш.. може да идем на лодките при Лудата река? - това беше любимото ни място,винаги си излизахме мокри от онзи тунел. изскачаха какви ли не неща ,лодката се клатушкаше,а аз винаги се вкопчвах в него. Сега щеше да е по-различно. Щом се изправих той се оказа пред мен,доста близко от нормално приетото. Преглътнах шумно.
- Аз,. ще сляза и долу ще се видим,ако решиш да.. - очите му бяха още по-сини през деня,в сякаш бе извънземен,това бе едно от нещата които най-много обичах в него - да дойдеш. - промълвих и се запътих към стълбите.

Мирисът на смола се носеше навсякъде.Детски смехове и писъци от Луна Парка достигаха до къщата , слабо , но се чуваха. Изведнъж го налегна ужасно тежка носталгия , за миг Евър започна да му липсва , започнаха и да му липсват онези дни , за секунди сякаш съжали че са се разделили , но най-тежкото беше ,че сякаш за момент започна да съжалява ,че е дошъл тук. Една буца засядаше в гърлото му всеки път щом започваше да каже някоя нова дума в изречението си.Чувството беше ужасно , изгаряше го отвътре.
Изведнъж Евър отново заговори и нежният и глас го извади от мисли те му.
Преди Матю си мислеше ,че тя е идеална , съвършена и единствена.В интерес на истината това мнение все още до накъде се задържаше в него. Нищо че беше с Изабела , всички тези моменти , всичкото това време с Евър не можеше да се забрави така бързо. Просто колкото и да се стараеше , Мат не можеше да заличи всичко това. Просто сякаш беше невъзможно , чувствата му бяха смесени , ужасно разбъркани и щом успееше да ги пропъди и видеше светлина , те се завръщаха отново.Следяха така както и сянката му , нямаше начин да се избяга от тях.
Изведнъж лицето на Евър се озова непосредствено близо до неговото.Очите му срещнаха нейните , топлият ѝ дъх се отблъскваше в кожата му . Дори успя да усети парфюма ѝ , все така сладникав като преди.
Матю скръсти вежди колебливо и щом тя завърши предложението си , той преглътна тежко и кимна одобрително с глава. Тя слезе надолу , а той остана загледан напред , сякаш току-що бе изпаднал в транс.Не след дълго , само след секунди , отърси глава , усмихна се криво и тръгна надолу , където отново щеше да срещне лицето ѝ. Чувстваше се сякаш го беше страх да го види отново , сякаш то нямаше да е там и той щеше да осъзнае ,че всичко това е било мираж , илюзия , игра на собственото му съзнание ..

Дори не можех да си спомня,защо се бяхме разделили, Опитвах се да превъртя този момент в съзнанието си ,но някак си ми избягваше. Спомнях си само едно чувство. Страх. бяха плъзнали съмнения,че не бихме могли да оцелеем заедно в колежа,въпреки,че го обожавах. Част от мен винаги ще го обича. Той е моето семейство,истинско семейство. бях прекарала повече от живота си с него от колкото с родителите си. Щом го видях да слиза долових тъгата му.. Не му бе лесно. Познавах го,познавах всяка негова мимика,всеки негов жест.
- Можеш да се откажеш.. няма да се обидя. - казах леко загрижено щом той дойде при мен. - Все пак каза,че си уморен.. - след това замлъкнах и за вървях напред. Тук почти всички продавачи ни познаваха. бяхме спечелили "Най-сладка лятна двойка 2010-2011." и общата ни снимка още висеше на стената при предишните победители. Конкурсът щеше да се проведе днес на плажа ,куп заблудени тийнове щяха да се борят за някаква глупава титла,а след време когато вече не бяха заедно и дойдеха на това място щяха да изпитват същото което и аз изпитвах в момента. Чувство на носталгия,на празнина. Платих билетчето си за лодката и се настаних в нея. Тунела бе тъмен. мразех тъмното,но сега може би.. щеше да ми хареса? Мат също бе дошъл.. радвах се.. но и в същото време се чувствах гузно че с присъствието си го наранявах още.. Свих се в единия край на лодката и се загледах в тъмнината докато приближавахме тунела.
Тъмнина. Всичко беше увито в нея. чуваха се писъците,лодката бе започнала да се поклаща,а изпод нас се чуваха някакви страшни тътени ,като че ли имаше морско чудовище. Тогава чух писък точно в ухото си и на свой ред изпищях,неусетно се вкопчих в него със затворени очи,а след това се осъзнах и бързо се отдръпнах. Виждах го. Дори в тъмнината го виждах. Гледах го с невинна детска физиономия.
- Аз.. извинявай.. -проговорих след това. - Навик си е.. ще отмине. - уверих го някак несигурно,или в сякаш исках аз да се уверя че и след 10 години не бих се вкопчила в него веднага щом изпитах страх от нещо.
-

Матю я погледна и в очите му проблесна бледа искра , сякаш Евър беше тъмнината в тунела. Какво щеше да прави тук , ако не я бе срещнал горе ? Щеше да стои и да се взира с часове в гледката ,която се разкриваше от терасата и щеше да мисли за всичко , за което всъщност не искаше. Нищо че и сега с нея мислеше за нещо такова.
Тоя я погледна и тя изглеждаше несигурна , сякаш съжаляваше ,че го е викнала със себе си , но и същевременно го искаше точно до самата нея.
Докато вървяха по пътеката за ''Лудата Река'' , Мат се оглеждаше наоколо и дишаше тежко , също когато бе на първата си среща с нея. Дишаше тежко и на пресекулки , въздухът засядаше в гърлото му , задушаваше го и дърпаше думите му обратно навътре.Щом чуеше гласът ѝ , усещаше ритъма на сърцето си как бие лудо в главата му и някакво гъделичкащо чувство се разбушуваше в стомаха му , както хората му казваха - ''пеперуди'' и то всъщност си беше така - човек има чувството , че рояк от безброй пеперуди пърхат с крили в корема ти.Също когато се спуснеш по някое огромно нанадолнище , наподобяваше на адреналин , но беше далеч по-приятно.
Тук там минава познати лица и Матю ги посрещаше със счупена усмивка и мълчание , като продължаваше да взира празен поглед наоколо. Правеше го чисто и само от уважение. След това погледът му зърна снимката им. Лекият ветрец полъхваше едното ѝ крайче и навяваше спомени , колко много се радваше Евър когато спечелиха , въпреки че цялото състезание беше нелепо.
Най -накрая се настаниха , не искаше тя да плаща билета си , но леко бе изостанал зад нея и не успя да я спре. Преди протягаше ръка пред нея и плащаше за двамата , а тя му се цупеше , или поне симулираше някаква обида , но влезеха ли вътре ѝ минаваше.
Разбира се ''Лудата Река'' си бе все същата и навяваше все същите спомени. Цялото това място беше като някакъв албум..Мат си спомни как искаше да я целуне тук за първи път ,но лодката се клатеше прекалено много , а Евър се бе вкопчил в него ,стиснала очи и едва ли не скоро щеше да го задуши. Въпреки това след всяко спускане се смееха все повече и Евър винаги я беше страх , нищо че след толкова много посещавания човек би научиш дори последователността на вълните наизуст.
Изведнъж тя се вкопчи в него и той подскочи леко , сякаш не го очакваше , но бе почти сигурен ,че ще се случи. Щом чу гласа ѝ Матю се засмя съвсем леко и отвърна :
-Няма нищо.. - а след това се облегна , протегна ръка зад нея и погали рамото ѝ съвсем неволно.

Радвах се че го приемаше така на шега. Не исках да оплескам нещо ида го накарам да се отдръпне още повече от мен. Кой би предположил ,че един ден отново щяхме да се върнем тук? Знаех,че не би ме оставил сама да си платя билета,но вече всичко трябваше да е различно.. защото иначе никога нямаше да свикна без него.. по онзи красив начин. Тогава усетих как меката му длан гали рамото ми,правейки го така че да изглежда съвсем невинно,точно както на първата ни официална среща тук.
- Спомняш ли си първият път в който бяхме тук? Саймън ни беше уредил среща,а аз бях сигурна,че няма да се получи между нас,само защото се познавахме от малки? - погледнах го и се подсмихнах. - Лодката се клатеше до толкова,че точно преди а ме целунеш изпадна от нея и едвам те извадих? - при този спомен нямаше как да не се разсмея. И все пак Саймън беше прав.. Бе неговия най-добър приятел от гимназията,но почина година след завършването в катастрофа. Всеки знаеше колко обичаше да кара лудо..
- За Сам.. - промърморих след това и се наведох бързо,грабвайки вода от реката в едната си шепа,а след това го олях. Направих така около 3 пъти,а смехът ми не спираше,обожавах да го закачам така от едно време. - Знаеш ли,Мати,мокрото много ти тича. - казах шеговито,заставайки малко по-мирно на седалката. Виках му така почти винаги,но вече се бе минало доста време от последният път.

Ах , Саймън ..Това момче си беше беля.Заради него Матю все се забъркваше в какви ли не каши и в повечето случаи Евър го спасяваше. Всъщност тя оправяше бъркотиите и на двама им. Саймън му беше като брат и понякога не му харесваше ,че Мат отделя повече време на Евър от колкото на него , понякога дори не го отразяваше , понеже беше зает да се закача с нея. Беше така почти през цялото време.
Евър имаше заразителен смях , беше такъв ,че разсмееше ли се те караше и ти да се разсмееш , просто нямаше друг избор. И така и стана...
Щом тя се засмя , Мат направи същото и дръпна с пръсти мократа си тениска.
-Така значи ? - попита я той съвсем риторично и се надигна. Щеше да ѝ го върне , винаги беше така. Щом се надигна той се подпря с двете си ръце от двете страни на лодката и тя се наклони от към страната на Евър. Знаеше ,че я е страх , та тя пищеше дори само лодката като се залюлее малко повече , дори се бе изплашила до смърт щом Матю цамбурна вътре.
Уви обаче , вълните заклатиха лодката и тя се наклони още повече , а Матю съвсем неволно се доближи повече до Евър. Лицето му беше на милиметри от неговото и ясно можеше да види отражението си в тъмните и очи.

О,господи,знаеше как да ме уплаши. Естествено се разпищях щом ми остана още съвсем малко за да цопна във водата щом той наколни лодката. Добре ми го връщаше,но щеше да види той. Отново се загледах в очите му и като че ли върху гърдите ми се стовари нещо тежко. Не биваше да гледам устните му,но уви.. гледах точно там. В сякаш не бе нормално да не бяха вплетени в моите..в сякаш не бе нормално да не съм сгушена в него сега,докато подмятах шеги и правех малки номерца. Ако Саймън бе тук вече щеше да се е развикал на Мат да ме целува,а да не се лигави като някой женчо. Сетих се за Из. Преглътнах и се усмихнах. Не трябваше да гледам там. Отместих погледа си,а след това започнах да го щипя и гъделичкам,поваляйки го на пода на лодката,продължавах да щипя и гъделичкам,а по едно време отново се пресегнах и залях тялото му с вода.
- представи си пак да беше паднал,глупчо! тогава какво щях да правя за бога?! - попитах леко строго,но и с лека нотка на шега. Наистина не можех да плувам когато бях уплашена,иначе бях отличен плувец,та на ли той ме бе научил? Около нас се чуваха какви ли не писъци. Светлината се приближаваше все повече и повече и накрая бяхме от другата страна на лунапарка.
- Благодаря,че прие да дойдеш. - казах с лека усмивка. - Наистина имах нужда от такова забавление.. - бих го поканила и някъде другаде,но.. не исках да го задържам. Можеше да се каже и че го отбягвам но беше за да не направя някоя глупост.

Спомените нахлуваха и нахлуваха в главата му до такава степен ,че тя започваше да пулсира , в сякаш беше готова да експлодира всеки момент.
''Защо не я целуна'' помисли си той щом излязоха от тунела и светлината озари очите му. Искаше да го направи , наистина искаше. За миг си беше помислил , че това са онези дни , направо се беше пренесъл там. Тя го караше да забравя всичко останало освен самата нея , та той дори един път не се беше сетил за Изабел докато стоеше до Евър. Това не говореше много добре за него , но не можеше , колкото и да се стараеше просто не можеше.
-Винаги. - отвърна ѝ той и положи длан на дясната ѝ буза. Кожата ѝ бе мека , също както преди. Щом я докосна страните ѝ придобиха румено червен цвят и той се усмихна.Конфузното беше , че стоеше така , гледаше я и не знаеше какво да каже.Сигурно изглеждаше като пълен идиот и очакваше всеки момент тя да го отблъсне. Обаче той не искаше да си тръгва.Матю искаше да прекара целия си ден около нея , разбира се ако беше възможно , би останал дори няколко дни. Просто не искаше да се връща в колежа , поне не за сега. Единственото ,което искаше в момента бяха онези спокойни дни в които той не мислеше за нищо.

Прегърнах го. свих се в него,обгръщайки го силно с ръце. Можех да го прегръщам,нали? Можех да затворя очи,докато главата ми си почиваше върху гръдния му кош. Това поне нямаше да ми тежи на съвестта..
- След малко ще се мръдна.. искам просто да по седим така.. - казах след което отново строполих главата си върху гръдния му кош. Не можеше да ми се разсърди заради това. Поне за момент исках да забравя,че вече не бяхме онези луди и щастливи глупаци,които прекарваха почти цялото си време във вършенето на някакви пакости. Усетих как лодката стигна до края на брега,където щеше да остане. Повдигнах се,помогнах му да се изправи и сама слязох от лодката,нещо което преди не обичах да правя,защото имах чувството,че ще падна във водата. Хрумна ми една идея.. но не знаех дали той ще я приеме.
- Може да идем на плажа.. онзи купон които правят от конкурса.. може да поплуваме.. ако.. ако искаш де. - изчервих се и се обърнах настрана за да не вижда че е още способен да ме накара да се чувствам като дете ,тревожен факт за които се надявах,че ще мине с времето.

Сякаш скоро щеше да се изгуби в обятията му , ако стиснеше по-силно , но му харесваше. Обичаше когато тя вплиташе ръце около него , едва ли не заравяше глава в гърдите му и топлият ѝ дъх минаваше през блузата му и го караше да настръхне. Той прокара ръце по косата ѝ и подпря главата си на нейната.
-Хубаво. - увери я той , като искаше да ѝ каже ,че може да стои така колкото пожелае и въздъхна.
В интерес на истината Матю се учуди щом тя му махна с ръце да се разкара ,за да слезе сама от лодката си. Сякаш беше малко дете , което току ще се бе научило да ходи и пъдеше майка си , понеже не искаше да го държи за ръка. Лодката се клатеше , водата никога не беше спокойна и никога нямаше да бъде , също така ѝ той. Щом тя се изправи лодката се разклати и Матю трепна готов да я хване , но сдържа , все пак тя се справи сама и стъпи на земята до него. Той се усмихна сякаш се гордееше , че тя слезе сама.
-Защо пък да не. - след това отговори на предложението ѝ и се усмихна още по-широко. Зачака я да тръгне и след това закрачи редом с нея , отново незнаещ какво да каже. Принципно устата му не спираше. Е , и двамата преди нямаха способността да мълчат , винаги разговаряха ..

Хванах го под ръка,както в доброто старо време когато си бяхме съвсем невинни приятели.
Лекият бриз разнасяше аромата на парфюма му,карайки ме да изтръпвам. Обожавах този аромат от едно време,а то й все още не го бе променил макар,че се канеше.
- Майка ти ми звъня онзи ден,разпитваше ме за теб,понеже не си си вдигал телефона. Реших да замажа положението,за да нямаш проблеми.. - казах по едно време докато вървяхме към плажа. не бях сигурна до колко бяха близки,но.. не исках да си има неприятности , пък и той бе зает. Знаех,че не бе най-подходящата тема за разговор,но какво друго можех да кажа? не можех да кажа нищо.
- Лени каза че й липсваш.. - казах малко по-тихо. Това бе кодово изречение,което ние бяхме измислили,както много други. Гласеше "Липсваш ми" ,не можех да го кажа в прав текст,за това използвах изречението. Дори не го погледнах. Не можех. Щом стигнахме на плажа двойките се бях насъбрали,всички изглеждаха толкова щастливи. Усмихнах се.. трябваше да се радвам за другите нали?Чуваше се прекрасна музика идваща от огромни колони прилепени към сцената където двойките щяха да се наредят по-късно.
- Да потанцуваме? -хванах дланта му и леко я поставих върху кръста си. Той мразеше да танцува,но го правеше заради мен докато бяхме заедно,а сега щеше да е просто още едно извинение за да го почувствам по-близо до себе си.
- Парфюма ти.. прекрасен както винаги.. - измърках щом отново положих глава върху гръдния му кош. Това си бе чист приятелски комплимент. Нали..?

Стресна се щом усети нейната ръка да се плъзва по неговата и след това осъзна ,че той самия пред тя да го хване си беше свил ръката по навик , за да може тя да подпре своята. Колко беше конфузно само .. Той не ѝ каза нищо , замълча и продължи да върви , не че имаше нещо против , напротив. Уви обаче те го стресна отново , но този път с думите си.
Тя използваше кодовете им. Никога нямаше да ги забрави, това бяха едно от малкото гениални неща , които бяха измислили през всичкото това време.
Матю я погледна учудено и единственото ,което се въртеше в главата му бе ''кажи ѝ , кажи ѝ''.Онази пареща гърлото му буца се появи отново и точно когато вече се беше решил да ѝ каже , тя сякаш издърпа думите му обратно и той просто преглътна без да ѝ казва нищо.Какво ли си беше помислила в в този момент? Очакваше ли той да ѝ каже същото ?
Щом пристигнаха на плажа , Матю забеляза усмивката ѝ и вече знаеше ,че следващите ѝ думи ще гласят ,че иска да танцува. Никога не ѝ отказваше , въпреки че мразеше да танцува , сега също нямаше да ѝ откаже.
Тя отново се сгуши в него , но този път с тази разлика , че се поклащаха в ритъма на песента.Когато бяха тук за първи път тя скачаше като малко дете и го умоляваше да танцува , дърпаше го за ръцете и се опитваше да го подкупи по какъв ли не начин ,за да танцува с нея. Той щеше да се съгласи още от първия път , но просто харесваше намусената ѝ физиономия и как проблясваха очите ѝ щом искаше нещо.
Евър му направи комлимент за парфюма и той се засмя.Беше решил да го сменя , но се отказа.Нямаше да го смени и самия аромат на дрехите му носеше спомени , нищо че рядко го усещаше ,понеже бе свикнал с него.
-Току-що ме накара да се почувствам като жена - заяви Матю и се засмя.
Така си беше думите ѝ бяха за типичен комплимент ,който се казваше на жена.
Мат я завъртя един път , а след това я дръпна към себе си ловко.Подпря главата си на нейната и се загледа напред в тълпата.
-Знаеш ли .. -започна той и едва ли не щеше да се задави .. - Последният път , в който говорих с Лени , ми каза че ти ѝ липсваш.

Смехът ми се разнесе из морския бряг ,приглушен от блъскането на вълните в близките скали и веселите викове на двойките около нас.
- Съжалявам,но си е така. - казах след това. Той не обичаше да му правя огромни комплименти,но знаех,че все пак обича когато му се признае колко божествено и атлетично тяло има. Тогава замлъкнах исках отново да се заслушам в бързият ритъм на сърцето му. Дори и да не исках,той се чуваше от далеч. И тогава в сякаш се вледених,не спрях да танцувам,но усетих как по цялото ми тяло преминава студена тръпка. Той каза че му липсвам? Тоест.. намекна го чрез кода...
- Лени винаги може да се обажда.. винаги съм тук за нея.. кажи й го другия път. - казах с лека болка в гласът и съвсем леко погалих главата му. Бе я облегнал до моята,така още повече усещах аромата му. Спрях се. Не биваше да изпадам до чак такива нежности.
- Мразя колежа ,Мат.. мразя Ню Йорк.. Мразя родителите си.. Мразя Хенри,новото богаташче правещо се на мой баща а е само на 27.. онази повлекана с която татко се движи.. мразя ги. Мразя.. мразя всяка сграда и всеки ъгъл на Ню Йорк.. И се задушавам всеки път.. Нямам семейство.. - изрекох накрая. Ето.. споделих какво чувствам. - И ми липсваш,страшно много. - отделих се от него. - Знам че не бива,знам че те наранявам,Знам..знам.. знам че с Из сте заедно,а тя ми е като сестра просто.. липсваш ми. - въздъхнах. - Почти не се виждаме.. а преди.. преди не беше така.. какво ще правя без теб.. едвам оцелявам и сега..

Матю кръстоса вежди щом тя започна да говори.Виждаше мъката в лицето ѝ , дори усещаше самата ѝ болка в гласа ѝ.Познаваше я повече от всеки друг на този свят, знаеше ,че нещо не е наред още в мига , в който я видя.
Матю я придърпа към себе си и я прегърна силно сякаш нямаше намерение да я пусне вече.
-Аз съм тук , Евър , тук съм .. Винаги , по всяко време . - заговори ѝ той , докато я държеше в обятията си силно.
Не обичаше да я гледа такава ,но си нямаше и представа какво да направи ,за да я накара да се почувства по-добре.Преди знаеше как да я развесели на мига ,но сега не знаеше кое щеше да е добре и кое не щом вече бяха разделени.
Той докосна брадичката ѝ с ръка и повдигна главата и нагоре ,за да го погледне.След това целуна челото ѝ , прегърна я отново и прошепна:
-Тук съм...
Какво ли щеше да е ако не беше с Изи , дали щеше да може да си я върне ? Изобщо нещата щяха ли да са така .. Всичко беше заради колежа ...

Мразех да се чувствам така слаба и то пред него.. но не винаги можеш да поддържаш онази висока стена която си изградил около себе си. Понякога рухваше,точно както сега. Колежа. Мразех колежа. От както бях там всичко беше различно.. приказката на родителите ми бе приключила.. моята приказка също.. как можех да издържа на всичко това? Кой нормален не би се пречупил? Сгуших се в него. Повтаряше ми,че е до мен.. че е тук. Знаех.. но с всичките отговорности в колежа,с Изи,не исках да го тревожа.. нямах правото на това. Усетих устните му върху челото си и автоматично се усмихнах. Винаги сме били близки,страшно близки..
- Ще напусна колежа. - казах малко след това,стоейки така сгушена в него. След това го погледнах леко. - Няма да загубя нищо.. ще замина за Европа като Алена.. Париж или Ница.. може би и Испания.. - замлъкнах. Имах приятели.. те щяха да ми липсват,за това все още се въздържах. От части,останах и заради него,просто за да съм сигурна,че е добре щом и двамата щяхме да бъдем в този колеж. Въздъхнах. Целунах бузата му ,за благодарност. Запътих се към морето и приклекнах,започнах леко да докосвам водата. Бе топла. О! Невероятно! Веднага започнах да крача напред и след известно време се спрях,обърнах се към него и се усмихнах.
- Ще дойдеш ли? Или те е страх,че ще те удавя без да искам,на което между другото съм способна? - извиках шеговито,опитвайки се да променя темата на разговор.

-Не , не , не , никъде няма да ходиш , не ме оставяй сам ! - викна той след нея , надявайки се да го бе чула.
Не искаше да ходи където и да било , не искаше и нямаше да и даде. Щеше да зареже всичко и да тръгне с нея. Просто не можеше да си представи живота без тя да е наоколо,нямаше начин изобщо да си го помисли. Сякаш тя му бе единствената причина да диша .
Тя се запъти към морето и естествено Матю тръгна след нея.Загледа се във водата ,а след това чу гласа ѝ.
-Идвам ! - извика се той с усмивка и тръгна да сваля блузата си. В главата му отново започнаха да нахлуват спомени. Цялото това място беше един голям спомен и той започваше да го обожава все повече и повече с всяка прекарана минута тук.
Щом свали блузата си , Матю я захвърли зад себе си и тя падна небрежно на ситния пясък. Той тръгна напред с нагласата ,че водата ще е студена , винаги си мислеше така щом влизаше и всеки път се оказваше обратното. Приятна изненада.
Матю тръгна към нея и каза , като се засмя леко :
-Ще ме давиш , а ? - се засили да крачи по-бързо през водата ,за да стигне до Евър , да я хване през кръста и да я завърти над водата както преди.

От една страна се надявах да не казва това,а от друга се радвах,че все още му бях толкова нужна.. Той също ми бе нужен. Вероятно винаги щеше да бъде така.Скръстих ръце и го зачаках усмихнато,а когато той се зададе на хоризонта,застанах в бойна позиция,защото знаех какво следваше.
- Ела ми само,да видим.. - казах предизвикателно,а в следващата секунда се оказах в ръцете му ,а той ме въртеше като пумпал. смехът ми отново се разнесе из плажа,едвам си поемах и въздух,обожавах когато правеше така. преди бих го целунала,за да го разсея,но сега трябваше да измисля нещо друго. Целунах бузката му и погледнах с милички очички за да ме пусне. Първоначално той не желаеше,но щом го направи го бутнах във водата и аз след него,започнах да го заливам със вода и едновременно го гъделичках когато успеех да го стигна.
Гмурнах се под водата и щом намерих ръката му го дръпнах надолу към себе си и се подсмихнах доволно. И под водата изглеждаше невероятно красив,като някое гръцко божество слязло от Олимп. Бях близко до него и въпреки,че бяхме под водата където бе хубаво да се мига от време на време бях втренчена в него.

Щом почувства целувката ѝ по бузата си целият изтръпна.Моментът беше точно като преди , е почти , но с тази разлика ,че бе по-конфузно.
Тя го дръпна под водата ѝ той срещна погледа ѝ , нищо че го виждаше замъглено заради водата. Очите ѝ бяха просто пленяващи , той стоеше и се взираше в тях дълго време.Бяха толкова дълбоки и чувствени ,че едва ли не ако се взираше в таяха още щяха да го погълнат. Косите ѝ се рееха свободно във водата. Просто беше красива , едва ли Матю можеше да я опише по друг начин.
Той докосна лицето ѝ с ръка и ѝ отвърна със същата усмивка, с която тя го бе дарила преди малко. Чувството беше отвратително , понеже щом се усмихнеше под водата усещаше соленият вкус на водата , а това беше ужасно. Ставаше му лошо щом се нагълташе със солена вода , имаше ужасен вкус и Мат много го мразеше.
-Здрасти. - каза ѝ той под водата ,но от устата му не излезе и стон , само безброй балончета пълни с въздух. Мехурчетата се заудряха в лицето и очите му докато изплуват , а на него го запариха очите. Като малък майка му му се караше много , не трябваше да гледа под водата , тя бе мръсна , а след това очите му ставаха червени и почваха да го парят. Както и да е , той никога не я слушаше за това и продължаваше да си гледа под водата.
Матю се доближи до Евър , беше съвсем неволно , водата го местеше без негово желание. Той не можеше да ѝ се съпротивлява , нямаше как да се застои на едно място , а и все пак вълните спомагаха за движението на телата им. Щом се доближи непосредствено близо до нея , беше на милиметри , устните му едва ли не докоснаха нейните , но въздухът му свърши. Може би това беше хубаво , явно така трябваше .. И той изплува нагоре , за да си поеме дъх.