Стаята на Едард и Феликс

Какво можеше един човек да има толкова против едно най - обикновенно момче ? Не се набиваше на очи, не пораждаше скандали и не водеше гей паради на коридорът на братството всеки четвъртък, гол до кръста, опасън със шарени знамена. Нали ? Тогава какъв им бе проблемът на хората ?
Вече не бе в гимназията. Вече не искаше да дразни околните, не искаше да им натяква колко по - различен е и колко глупави са те в очите му. Нямаше смисъл. От началото на тази година размишляваше като възрастен- бе любезен, не говореше много, избягваше другите и се заяждаше само когато някой го бе накарал да отреагира така. А това си бе истински кошмар за една драма кралица като Феликс. Преди всеки ден се прибираше с насинено око, беше си традиция. Родителите му и не се впечатляваха толкова, колкото в началото. Но поне тогава, когато нещата загрубееха, имаше директори и учители. А тук, кой щеше да му помогне ? Никой. Трябваше да се пази от опасности и счупвания на крайници. Възрастните не се биеха, защото си нарекъл някоя тъпа мажоретка кокошка повреме на смяната й на ъгъла на улицата. А той щеше да стане такъв. Не можеше да продължи да е пълната издънка на семейството. Сестра му жънеше пълни успехи, а той си бе идиот. Не искаше да чува " Еми, да, той не е техен... кой знае от какви идиоти е роден ". Да, не познаваше родителите си, но това нямаше значение. Осемнадесет години бяха достатъчно време за " превъзпитание " на ген.
Но ето. Пети съквартирант се изнасяше от стаята. Какво толкова правеше !? Нищо дори и не им говореше. Това, че нито бе зубър, нито лепеше снимки на голи мадами по стените, не го правеше нищо по - малко. Е, освен, че този последният, Джош май беше (никога не е бил добър в имената) откри гей списанията му, но... кой го е карал да бърка под леглото му ? Защо изобщо е бъркал под леглото му ? Това е писано правило- там никога няма нищо хубаво за очите на родителите.
И ето че отново чакаше среща с ново момче от братството. Дано поне този път не се поти обилно (Потният Тоби), не хъркаше (Фреди), нямаше фалшива представа за гласовите си способности (Този май беше Тайлър) и не опушваше стаята напълно (Матю)
Взираше се дълго време в черният сак поставен върху срещоположното легло. Може би, само за миг, щеше да надникне. Поне щеше да разбере дали е хубавичък. Един по - сексав нямаше да се отрази зле на престоят му. Но точно в този момент вратата се отвори и вътре пристъпи високо момче. Познато...
О, не...
Познаваше го ! Беше му хвърлил око, честно казано. Бе го засичал няколко пъти из коридорите, просто зяпайки го, но така и не се престраши да го попита за името му. Единственото момче, което бе харесал за година.
За миг остана без дъх. Новият му съквартирант също го зяпаше безмълвно.
Феликс се изправи бързо, търкайки длани в дънките си. Не знаеше какво да каже. Пое си дъх и най - накрая се усмихна.
- Феликс...- подаде ръка

Защо го местеха от предишната му стая бе прекрасен въпрос и може да започнем от него. Първо, той беше лидер на проклетото братство и това му даваше малко повечко права и уважение. Второ, всичкото това важеше докато поддържаше отличен успех и никакви издънки не нарушаваха личното му спокойствие. Съответно точка първа и точка втора взаимно се изключваха и бе добре 'ич да не им обръщаме внимание. Нека са нещо като начален увод преди главната какафония- а такава се задава, така че внимавайте.
Да видим настоящото състояние на нещата. Имаше ли нещо по-специфично? Сега... добре, може би бе попрекалил с купонджийското настроение, но поне не бе отнесъл той всичкото мъмрене. Предишният му съквартирант се бе пробвал да прихване от прокаженото състояние на Еди и това го бе довело до почти смърт от свръхдозиране на забранени вещества. Медиците бяха овладели положението, но това не променяше факта, че го очаква изключване и сума ти други неприятни следствия. Никой все още не бе започнал с въпросите от къде се е сдобил с дрогата на първо четене а фактът, че самият виновник за това е бил прекалено друсан за да се върне в стаята си и това му е спасило кожата е просто щастливо обстоятелство. Може и да не беше роден с късмет, но това с което разполагаше бе най-точната имитация, която е виждал някога.
Старата стая временно щеше да остане вакантна а мистър Джоунс трябваше да се премести в друго крило на къщата. Малко или много това означаваше нов съквартирант и не само; имаше го моментът с новото познанство, понеже Еди категорично не можеше да стопли за кой точно член ставаше дума. Преди познаваше всички и това бе част от задълженията му да поддържа някакъв ред- сега в анархията не му дремеше и просто не схващаше как не са го изместили от импровизираният му престол. Сигурно и за това си имаше подходящо време, а и повечето членове на братството нямаха нищо против чалнатите наркомански партита, които правеше със събрани от кол и въже отрепки. Сигурно и на него не му харесваха, но рядко бе в състояние да раздели две от две и да не се пита кои по дяволите са тези розови хипопотами в стегнато трико. В последно време често имаше видения за тях и за някакъв младеж с доста приятно излъчване. Защо го влечеше на там един дявол знае, но Еди от край време се подозираше, че си пада и по двете крайности. Вярно, до сега не бе лягал нито с единия пол нито с другия (всъщност беше, но не помнеше и това означаваше, че не се брои), но убеждението просто си стоеше.
Кашонче с лични вещи по-късно и на размишленията се сложи край щом се озова пред правилната врата. Номерацията отговаряше на това, което му бяха казали по-рано и всичко изглеждаше нормално. Ако не друго в момента бе напълно трезвен и с почти чиста система то всякакви гадости, така че мислеше разумно и в някакви граници. Колкото по-бързо свършеше с настаняването толкова по-бързо щеше да се поправи и да изпадне в някакво по-логично състояние- разбирайте го както ви е угодно.
Еди отвори вратата без да обмисля дори бледата възможност да прибегне до почукване и известяване от някакъв сорт. Така де, за какво ти е всъщност елементарната учтивост? Вътре го чакаше малко по-различна гледка, от колкото бе очаквал. Вместо дундав очилатко (тук преобладаваха) стоеше пред момче с доста... как да го кажем? Приятен външен вид? Познато сексав външен вид? Абе по малко и от двете, но предимно нещо в Еди измърка много доволно. Хм, тук нещо не му изглеждаше правилно. Новият му съквартирант не изглеждаше достатъчно логично съквартирантски. Защо преди не го бе забелязвал след като изглежда толкова... хм. Да. Именно.
- Името ти означава "щастлив"? - няма здрасти, няма представяне, няма логика. Това бяха първите думи на Еди към непознатия, а те се гарнираха с подозрителен поглед и към цялото му тяло и към протегнатата ръка. Да я докосне или не? Сигурно миражът щеше да се изпари от раз, а него да го откраднат малки дундави феички. Категорично не.
Нямаше да понесе това да му се случи отново.

- Името ти означава " щастлив " ?
Главата на Феликс се изпразни напълно. Какво значеше това ? Комплимент, не не звучеше така изобщо ? Какво се предполага да отговори на това ? Естествено, че знае. Било му е натяквано през целият живот, но никой не си избира името. Можеше да го смени, разбира се, но как би се казвал тогава ? Херкулес, Мяу, Мйец, Джордж Клуни, Джъд Лоу или просто " Ху ". Но с това последното щеше да му се наложи да поучи доста, за да вземе докторска степен и свободно да си се нарича " Доктор Ху ".
А и да не говорим колко трудно би било да се научи да отговаря на новото си име. Пък и да си го кажем честно, всички ще продължът да го наричат Феликс.
Новичкият продължаваше да гледа ръката му всякаш е полезно изкопаемо. И тогава го прониза ужасната мисъл, че новият съквартирант бе пълен кретен. Кретен де тути кретени. Може би дори не знаеше как се казва. Не знаеше как се ръкостиска... О, боже.... Жалко, че изглеждаше добре. " Външният вид залъгва " - добре лелче !
Или може би просто се правеше на тъпак. Сигурно бе от онези хомофоби, които постоянно се заяждаха. Но пък е доста вероятно да е и двете в едно- тъп и футболистче. Направо как не го бяха взели в " Омега Кай Делта " ?
Феликс неловко прибра ръката си в джобът на изтърканите светли дънки, примирявайки се че дори и едно ръкостискане няма да получи. Само като си представише какъв щеше да е престоят му тук с новият му приятел вманиачен на тема имена...- тъпи въпроси нон-стоп. Поне тук имаше опцията да не слуша, а само да гледа, това щеше да е добро решение за напред.
Пробва да се усмихне на високото момче, но се получи доста кисело и вяло.
- Мммм, да, знам... Все пак разполагам с него от деветнадесет години.- въздъхна тежко, явно съквартиранчето му оставаше безименно и се върна отново на леглото си
Настани се отгоре по турси и отвори дебелата книга оставена върху чаршафите, които така и не прибираше в големият дървен скрин. Не бе стигнал далеч с четивото - все даваха нещо интересно по телевизията или трябваше да се пошляе из тъмблър. Обикновенно Феликс правеше неща под нужността и напрежението да не ги направи. Трябва да си оправи багажът ? Ще почисти прах ! Трябва да си подреди стаята ? Ще прочете някоя книга ! Трябва да пусне прахосмукачката ? Ще влезе в туитър ! Може би ако му се наложи да почисти прах, тогава ще си подреди багажът. Ако трябва да чете ще подрежда и...не, не вяравше майка му да се разкрещи " Веднага влез в туитър или си наказан ! "... но пък щеше да е хубаво...
Четенето, или поне трите секунди в които се пробваше да го изимитира, не се получи, главно, защото съквартирантът продължаваше да зяпа. Можеше да си оправи багажът, или, знам ли, да огледа наоколо. Не, че има нещо много за разглеждане- тази стая и миниятюрната баня. Което подсети Феликс...
- Там е банята...- въздъхна тежко и посочи бялата врата срещу леглото си- Надявам се да обираш водата след душ, защото... еми, доста е гадничко. Мразя когато става така. Шампоанът в шкафчето. Да не виждам гъби в мивката. Също няма да е лошо да се къпеш само по веднъж на ден, не че ти казвам....просто на мен няма да ми остане никакво време при такива обстоятелства.
" За наемът ще си поговорим по - късно... ". Леле, чувстваше се като собственик на тази квратира. Да, от доста верме тук се спазваха неговите правила, така, че може би бе такъв.

» Едард Джоунс;
» Стаята на Али Монтекристо.
» Стаята на Кат Валънтайн
» Стаята на Никол
» Стаята на Сарина & Гейбриел