●when the silence gets too loud●

●Melanie Iglesias●

●Име●
Тишина! Завесата започва бавно да се вдига и пред вас излизам АЗ! Сайлънс. Не знам защо ме наричат така. Вероятно защото наистина съм доста "тиха". Не знам точно... Но брат ми беше първият, който ме назова с това "определение". Оттогава и всички останли - родителите ми, приятелите, дори учителите ми.
Но нека все пак спомена и името си, знаете - за проткола. Гейбриел Стивън Картнър.

●Години●
В момента съм на седемнадесет. Малка, а? Хм, не знаете на какво съм способна!

●Женски клуб●
Капа Фи. Но душат ми принадлежи на Зета Бета Зета...

●Работа●
Работя като сервитьорка в "Dreams". Чували сте за клуба. Все пак... любимото място на колежанчетата.

●Външен вид●
I am the Beauty Queen!
Не съм кой знзае какво, но как по друг начин да нарека непрестанните погледи по себе си? Та...Косата ми е много, много тъмен нюанс на кестенявото. Не обичам да я връзвам, но непрестаното гъделичкащо чувство по раменете ми... хм... не се търпи!
Очите ми са кафеви на цвят. Да, блясъкът в тях никог не угасва!
На моменти мисля, че Афродита ме е дарила с необикновена дарба... Ям! И то много! Но килограмите ми не се менят. Оставам си съвсем същата дори след огромен семеен пир!

●Характер●
Ако трябваше да се опиша с няколко думи, те биха били спонтанна, забавна, весела. Обичам да купонясвам. Заложено е в кръвта ми! Рядко съм сериозна и към уроците. Вероятно затова мисля, че скоро ще бъда изритана от сестринството. Е, на кого му пука... Никой не иска да бъде обграден от зубари в розови гащеризони, нали?
Така де... живея на мига! Може би това е най-добрата черта у мен. Искрена и нереално дружелюбна съм. Но като всеки човек, аз също побеснявам. Особено ако вземат нещо, което ми принадлежи. Уважавам личното пространство на останалите и мразя, когато някой нахълтва в моето.

●История●
Родена съм през юли '95та в Лондон. Поне така казват. Израстнах в сиропиталище. Бях на четири, когато някакви богаташи-снобари ме осиновиха. Новите ми родители си имаха и друго дете. Момче. С него се разбирахме повече от добре. Обичахме се като кръвни брат и сестра. Разбира се, и ние сме имали неведнъж дребни кавги. И познайте на коя страна бяха родителите ни... Но няма значение. Това е моята малка тайна!
Как дойдох тук ли? Връзки... Брат ми подочул за щурите купони и пирчюшества тук. Сещате се... алкохол, момчета... Мечтата на всяка тийнейджърка! Раят за пуберите!
За съжаление трябваше да се вместя в най-проклетото сестринство в колежа, но нищо... Това не значи, че няма да напраправя всичко, което е възможно, за да се отърва от тук!

Само ще те помоля малко да вдигнеш годините на героинята ти, защото на 16 се предполага да си още в гимназията и си одобрена^^

предполагам, че вече става?..(:

Одобрена си и добре дошла.