Ден 1: настаняване...

Първи ден.
Нищо не бе обичайно. Първо, стотиците куфари, които Гейбриел помъкна със себе си, второ - спуканата гума и ненужни крясъци, и накрая, но не на последно място - влизането в мъжките бани по погрешка... Но да започнем от самото начало!
Аз съм Гейбриел Стивън Картнър, но ме наричат Сайлънс. Привлечена от... всъщност не знам от какво, днес, както и до края на годината, уча тук.
И въпреки десетките гафове, които се случиха на този ден, всичко най-накрая започна да върви както му е реда: Подредих багажа си с по-малко усилия от очакваното, взех си душ(въпреки нахълтването при момчетата) и, като за финал, облякох без последствия банския си и отидох до басейна.
Не познавах никого, но и все още не исках да завързвам каквито и да било запознанства.
Излегнах се на един шезлонг, като планирах да се попека и едва след това да отдам времето си на плуване...

И пльооооос!
Грандиозният скок на Роби завърши с огромно количество вода, което се разпиля навсякъде, включително и към шезлонгите. Там доста момичета се разпищяха и започнаха да подскачат насам-натам, сякаш са ги заляли не с вода, ами нещо друго. Русолявата главица на Роби се подаде дяволито над повърхността на водата и той се приближи към една от стълбите, надявайки се да повтори грандиозния скок от преди малко. Не му пукаше, че момиченцата пискаха - уж бяха дошли "на басейн", а не на солариум. Имаше си места, където можеха да се припичат от сутрин до вечер, без абсолютно никакъв проблем.
Второкурсникът разтръска глава, за да се освободи от ненужната вода, когато отново чу вик, но този път значително по-близо до себе си. Обърна глава и забеляза едно момиче, което всъщност май беше мяркал по-рано днес. Струваше му се, че е имало нещо, с което е трябвало да я запомни, но не беше сигурен с какво. Хм, това беше мистерия, която трябваше да разгадае. Прокара пръсти през влажната си коса и все така мокър се отправи към шезлонга ѝ и направо изтърси ухилен:
- Хей, изглеждаш ми позната. Да сме се виждали днес? Имам чувството, че има нещо свързано с теб, което е трябвало да запомня ...
Беше си чиста доза любопитство и нито капка намек за свалка. Наистина се интересуваше какво точно може да му е направило такова впечатление, но не осъзнаваше, че думите му звучат като поредния изтъркан ред от репертоара на някой безнадежден сваляч.

Пред момичето се появи някакъв непознат, който буквално изпразни половината вода от басейна със скока си. Обърна се към мен и ме погледна с нотка любопитство.
- Хей, изглеждаш ми позната. Да сме се виждали днес? - попита. - Имам чувството, че има нещо свързано с теб, което е трябвало да запомня ...
Повдигнах вежда, но на лицето ми не се появи нищо друго дори след като си спомних къде точно сме се срещали.
- За теб не знам... - започнах, като се изправих.
Направих дребна крачка по мократа повърхност.
- ...Но аз определено ще запомня нещо твое. - направих гримаса и погледнах към шортите му, като свих юмрук, оставяйки само малкия си пръст изпънат.
Смях.
Това бе единственото, което дочух, преди да скоча в басейна.
Момичетата като че ли ме разбраха. За момчето не знаех... но не ме и интересуваше.

А, много "оригинално".
Направо пръскаше от хумор, какъвто господин Майкрофт не беше срещал толкова често напоследък. Като че ли отбягваше хората, чието мислене доволно се разполагаше до това на някои от по-низшите представители на животинския свят. Грешка. Това, че ги заобикаляше не значеше, че те няма да се появят изненадващо от някъде. Както в случая. Но какво пък, сякаш му пукаше. Усмихна се и се обърна към момичетата, които се кискаха. Наклони глава и вдигна рамене:
- Какво да се прави. Жени. Нямат угодия.
Отиде си с чисто нормалните намерения, а накрая завърши с подигравка. Хм, не му понасяше подобно нещо. Макар че, след думите ѝ ... държанието ѝ ... можеше да се басира, че това е нахалното момиченце, което днес влезе в баните и едва не се разби в него на вратата, докато бързаше да излиза. Другите му казаха, че била нахълтала, казала нещо наперено и след това се бе блъснала в него, докато той отчаяно се опитваше да свали тениската си и така и не я видя много.
Ето от къде я познаваше.
Вдигна рамене и се върна към водата, повтаряйки скока, но този път разпръсквайки много повече вода. Да им е гадно на онези на шезлонгите. Нямаше намерение повече да търси онази с поглед, затова си остана в блажено във водата, плувайки си по гръб.

Добре де, аз лично си мразех унижението. Чувството десетина момичета да се смет на твой гръб едва ли беше приятно. А и не исках първото ми запознанство в колежа да започне така...
- Хей... - обърнах се към момчето.
Извиненията не присъстваха в ежедневното ми меню, но елементарното ми възпитание ме караше да го преживея.
- Съжалявам! - заявих тихо, а той ме погледна проницателно. - Добре де... - поклатих глава, - Хей, обзалагам се, че никоя от вас не би съжалявала, ако прекара една нощ с присъстващия кавалер! - извиках и кисканията престанаха.
Не че знаех де... Но някак трябваше да замажа положението.
- И за...ъм...по-рано. Сещаш се... Нова съм. Откъде да знам коя баня за кого е предназначена... - направих гримаса, а момчето започна да се смее.
Едва ли го интересуваха извиненията ми. Но бях длъжна да го направя, нали?
Гмурнах се. Искаше ми се да измия от себе си срама и позора, които натрупах за няколко часа. Нима късметът щеше да ме отбягва....завинаги? Не, ще стана вярваща, ще спра цигарите, няма да пийна капчица алкохол, няма да спя с никого до края на дните си! Дявол да го вземе... Май ми трябваше магия...