being james delacour

Име: Джеймс Делакор
Години: 21
Братство: Омега Кай Делта
Работа: Художник на свободна практика


Външен вид: "Сладур!" беше казало гаджето му от детската градина. "Много симпатичен, определено." потвърждаваше Кели от четвърти клас. В началото на осми вече беше "Страшно готин!", докато наскоро започна да се среща израза "...онзи секси пич отсреща..." Има фигурата на спортист, въпреки че ни най-малко се е занимавал сериозно със спорт. Опитвал е ски и плуване от време на време, но нищо за постоянно. Баскетбола и футбола са по-скоро занимавки за свободното време, отколкото истински спорт. Има светла коса, която по чудо сега е пуснал да расте във всички посоки. Тя е отчайващо непокорна, поради което родителите му го карат да я подстригва два пъти повече от всички деца в класа си, но сега се оправя сам и няма кой да му нарежда. Единственото нещо, което според критиците се смята за очарователно, са морскосините му очи. Манипулативни, лукави и примамливи, те могат да вършат лудории в съзнанията на другите хора. Слънчевата му усмивката му гледа да не се показва много на лицето, сякаш я е страх от облаци.


Характер: Хитър. И то не по онзи умен начин, с когото наричаш човека интелектуалец, а лисическа коварност, комбинирана с изобретателност и няколко капки в повече лудост. Има някакви моменти на откровения, но те са толкова малки и толкова надълбоко в него, че е абсурдна самата идея за съществуването им. Не изважда вътрешните си емоции и мисли навън. Джеймс не е от хората, които се замислят за живота. Той живее ден за ден и това му се струва най-добре. Не е обременен от безразлични проблеми и приятелски изповеди. Доброто му настроение върви в ръка за ръка с всеки един негов ден. Нещастието не му е познато и едва ли някога ще бъде. Страни от непоносимо глупавите хора. И изобщо от повечето хора. Приятел за него е едно доста относително понятие, нуждаещо се от корекция при повечето „симпатяги”. Купони – да, милиони, давай ги насам, но по-сериозно обвързване с хората около него му се струва прекалено отегчително и формално.


История: Джеймс наистина не обича да говори за себе си. Не защото има някаква страшна история от детството му (а и да има, той не би ни дал), дразни се от начина, по който другите интерпретират думите му. И като цяло мисли, че живота му е нещо лично, ограничаващо се в границите на съзнанието му т.е. не е нужно да става публично достояние. Особено за група мекушавци със свободно време за пилеене.
Какво бихме могли да разберем за него? Казва, че е от Лондон. Баща му притежава бизнес за радиопредаватели и други „глуповати” джаджи. За майка му не е говорил особено. Има двама по-малки братя и сестра. Никой, от които по-интересен с нещо. Също така разполага с три домашни любимци – две кучета – Сара и Джейн – и една котка на име Матю. Момичето в живота му? Тук-таме се среща снимката на някоя, но и там нищо сериозно и объркано. Пада си по-простите неща. Чували ли сте израза „от главата между краката” мда, и това трябваше да се добави. Няма да давам повече разяснения относно тази тема, за да запазя каквото е останало от достойнството му, на което между другото, той много държи.

Одобрен си, добре дошъл!