Закритият салон.

Може би това бе едно от най-дългоочакваните събития в началото на годината .. или поне за Матю беше така.Точно в момента можеше да се каже , че Омега Кай беше в разгара си.Всички момчета се бяха разтропали по стаите , коридорите , стълбите и разговаряха разгорещено сякаш всеки момент щеше да се случи един Бог знае какво. Матю разбира се бе брутално събуден от тази врява ,но ако не беше тя със сигурност щеше да проспи всичко , щеше да пропусне купона и тогава Изабела щеше да го убие , меко казано.
Мат отвори лениво очи , измъкна се едва едва от леглото започна буквално да се влачи към коридора.
-К'во по дяволите ? - попита той докато търкаше очите си.
Всички замлъкнаха и побързаха да се дооправят.Няколко от момчетата дори излязоха навън , явно вече готови.
-Женчовци. - каза заключително Матю и влезе обратно в стаята си с нагласата да си вземе душ и да си измие зъбите. Кой по дяволите спи по това време ?! .. Всъщност като се замислеше днес май бе проспал целия си ден , понеже нямаше никакъв спомен какво е правил преди да си легна.
Е , както и да е ...
Матю се изкъпа , излезе от банята и буквално се поля с парфюм (лош навик) . След това разбира се сложи една черна риза , черните си панталони , обу се , хвърли едно око на винаги чорлавата си коса и офейка навън.
Той заровичка по джобовете си , за да намери ключа за колата си и не след дълго той издрънча в ръката му. Колата му бе класика - Chevy Imapala , беше влюбен в тези коли , нищо че нямаше странично заключване .. Те бяха просто ''фенси'' , както им казваше , а момичетата видеха ли здраво ръмжаща,състезателна бърза и скъпа кола оставаха без очи , нищо че не знаеха дори какво е ''ауспух''.
Не след дълго Матю вече се намираше на входа на ''Закритата зала'' . Той влезе вътре и в следващия момент се сети ,че тази вечер се дават изпитанията. В главата му веднага изникнаха дори повече от необходимите и той продължи напред е дяволита усмивка и доволен поглед .. Сякаш точеше зъби скоро да изяде новаците .. Обаче сега задачата му бе да намери Изабела и очите му започнаха да я търсят из тълпата...

Денят на Скарлет премина като обикновен ден, в който се подготвяше за парти. Не приемаше предстоящето събитие като най-важното в живота си. Това си беше просто парти с предизвикателства. Щеше да се справи добре и го знаеше. Все пак нея нищо не можеше да я изплаши. Беше правил какво ли не през живота си.
Повечето момичета се подготвях за партито като пиеха предварително. Но на мис Хъдсън това не й беше необходимо. Тя предпочиташе да отдели повече време това да избере най-подходящата рокля от колкото безсмислено да пие. Пиенето само щеше да я затрудни в изпълняването на задачата.
Още от сутринта тя беше изкарала всичките си дрехи на леглото и отхвърляше тоалет след тоалет. Розовата й лятна рокля с широк колан беше една от най-подходящите, но вече беше присъствала на едно парти с нея. Черната й рокля беше една от любимите й, но й се струваше прекалено официална за случая. Раираната виолетова рокля беше красива, но я караше да прилича на гимназистка. Най-добрия избор беше новата и ябълково зелена рокля. Тя беше от много фина материя, прилягаше й перфектно и очертаваше всичките й съблазнителни извивки.
За жалост цялото това суетене, продължи повече от предвиденото. Скарлет влеез с огромно закъснение в закрития салон. Речта на Изабел отдавна беше свършила. Мис Хъдсън огледа присъстващите. Грейс я нямаше. Това не беше добре. Дано не я беше изпуснала, защото не искаше да остане без задача тази вечер. Все пак беше в игриво настроение.

Споменах ли,че мразя Ню Йорк? Явно отново трябва да го кажа,защото наистина не исках да ходя на онзи купон. Естествено Из щеше да е там,Кристина.. Кат,истинската ми сестра и Мади,самозванката. Боже,мразех семейството си. Или поне част от него. не можех да си избия Мат от главата.. онзи ден в Лос Анджелис.. не трябваше да се повтаря никога повече ако не исках да загубя Из или още повече него. Нямаше да си го позволя. Облякох си един черен комплект,червено обувки,Кристиян Лаботин. Сигурно си мислите ,че всички богаташи обичаха да се фукат с парите си. Ами да,точно така си е,нямаше защо да си кривя душата. Докато нашите ми пращаха големите суми щях да си се фукам колкото искам,поне това ми оставаше. Веднага щом стигнах до залата започнах да се оглеждам за приятни лица,но веднага попаднах на Мади. Ох.. тя трябваше да ми е приятно лице нали? Бях прекалено лоша с нея,но не можех да допусна,че имам още една сестра и то не от майка ми и баща ми. За мен това което правеха беше нередно. Веднага след това видях Мат. усмихнах се,изглеждаше доста добре както винаги. Видях как из пристъпва към него и се усмихнах още повече. Бяха.. сладки заедно. Бях пропуснала хубавата реч,за което не съжалявах чак толкова много. направо се запътих към напитките и изпих на екс две пълни чаши с уиски. С периферното зрение погледнах,че и Мади бе до мен. изгледах я леко недоверчиво.
- Извинете,има ли проблем ? - попитах след това,подпирайки се на масата с питиета. Все още не се бяхме запознали официално,но знаехме имената си. - Смятам,че Феликс ще пристигне след малко.. и понеже знам,че обичаш да се внедряваш в чужди връзки можем да го изчакаме и двете. - казах съвсем небрежно. Ясно осъзнавах какво бях намекнала ,но не бях сигурна дали бе е умишлено.

Isabella Hart. написа:

След кратката "реч", коят Изабела изнесе пред всички, беше време и тя да се позабавлява малко. От малката черна чантичка, която беше взела със нея Изи извади предварително написани листчета с предизвикателства за всяко момиче от Зета Бета Зета.
Тя започна да обикаля сред тълпата от колежани, някои от които вече бяха пияни, за да търси своите момичета. Едно по едно раздаваше листчетата, а момичетата я гледаха с учудване. Предизвикателствата не бяха кой знае колко трудни. Из можеше да им измисли много повече от това, което беше дала, но не искаше. Постояно им повтаряше да заснемат как изпълняват задачите си. Без доказателства нямаше да се счита за изпълнено.
Вече беше раздала предизвикателствата на всички.
Очакваше се да падне голяма забава....освен ако те не се откажеха. На някои хора определено щеше да се хареса гледката, други можеха да си изпатят ако ги хванат, но беше без значение. Или поне на Изабела не и пукаше.
След като вече си беше свършила задълженията, които бяха просто да им раздаде задачите, отиде за пиене.
Беше отнело много време и разговори с директора, но накрая успяха да го убедят, че малко алкохол на партито няма да навреди. Отначало той беше категорично против внасянето на алкохол, но се предаде. Нямаше огромно значение дали всеки сам щеше да се го носи или не. Алкохол пак щеше да се пие и то много.
Обаче преди тя да стигне до масата разпозна приятно и познато лице. Това беше Матю. Преди дни се бяха разбрали да се срещнат на партито. Отначало беше забравила за това. За неч беше ново. Досега почти винаги ходеше с приятелки, а след това... се прибираше с някой непознат красавец.
Тя тихо се промъкна зад него и бавно сложи ръцете си върху очите му.
- Познай кой е! - прошепна закачливо момичето и допря тялото си до неговото. Обещевам, че ако успееш ще получиш награда. - продължи да говори, така че Матю със сигурност да познае.

Трябваше да се признае ,че чувството ,когато някой ти изникне отзад и ти закрие очите с ръце , си беше гадно. Така де , Матю мразеше това , не че мразеше но се дразнеше..Какво му е приятно на това да вървиш , да виждаш съвсем свободно , но изведнъж някой да предизвика пълен мрак пред очите ти с ръце.Трябва да се признае , беше си гадно. Уви , обаче до носа на Мтю достигна доста познат и приятен аромат и го възпря от това през устата му да излети поредната ругатня .. Разбира се това не бе кой да е , а самата Изабела.
''Награда значи ?'' - помисли си Матю щом чу думите ѝ и се усмихна съвсем доволно. Нищо , че си беше с усмивка на лицето и преди тя да дойде , но сега усмивката бе различна , не бе напоена със злоба както предишната.
-Из ?! - отгатна той и избута ръцете ѝ от лицето си.
След това се обърна към нея , дари я с целувка , а след това я придърпа към себе си , като прокара ръце по кръста ѝ и остана така.Реши за необходимо да ѝ направи комплимент , от доста време бе останал с впечатлените , че ги обича.
-Красива си - и разтърси леко тялото ѝ с ръце , така както ги обвил около кръста ѝ преди малко.
След това забеляза Евър да се оглежда наоколо и я поздрави с усмивка , а след това ѝ намигна с едното си око , което щеше да рече да се забавлява и че също така се радва да я види.

Ударих още няколко питиета,докато Мади ме гледаше недоверчиво. Видях и че Мат ме поздрави с поглед. Повдигнах поредната чашка с усмивка в знак за "Наздраве". Изпих я и главата ми леко се замая. Бутнах другите стъклени чашки на страна и отново погледнах Мади.. Тръгнах да казвам нещо,но се отказах. не бе достатъчно това,че е дъщеря на новия приятел на мама ,ами и деляхме общо гадже. Имаше период в които с мат не бяхме заедно и тогава нашите се бяха опитали да ме сгодят за друг,но нещата не потръгнаха и някак си с Мат отново се събрахме.
- Майната му на всичко! - извиках след това и започнах с поглед да търся някое невинно момченце. И тогава попаднах на един очилатко,които можеше да изглежда доста секси,ако махнеше очилата,пригладеше косата си с гел и поработи малко върху дрехите си. - Ей,ти! - продължих на висок тон. - Сладура та,ела тук. Веднагически,на момента. - той естествено започна да се оглежда,а аз си поръчах още една чашка ,докато го чаках да осъзнае какво става. Изпих го набързо и тръгвайки съвсем леко залитнах,нещо нетипично за мен след като се напия. Винаги успявах да го прикрия,но.. и сега не бях толкова пияна. Имаше къде къде по-напреднали с материала от мен. Когато красивия очилатко дойде до мен започна да трепери.
- Господи,да не си болен? - попитах на шега а след това от чантата си извадих една камера. - Искам да те помоля за услуга,тази нощ ще снимаш всяко мое действие.. а после ще ми дадеш видеото,окей? - погледнах го с моите мили очички,а след това се подсмихнах. Започнаха да валят куп въпроси,защо точно той. Реших да ги пропусна и направо да върша работата, Свалих роклята си,а след това и бельото си. Той замлъкна.
- Пускай камерата,пич. - казах след това просто и ясно. Той бе опулил очи,но веднага ме послуша. - Аз съм Евър Валънтайн. Дано се насладите на следващите няколко часа,защото аз определено смятам да го направя. - Взех си една бутилка и две чашки,за да черпя хората наоколо. Първата ми спирка беше Из.
- Белаа! - извиках весело,докато вървях към нея. Мат и всички останали вече бяха забелязали че съм леко гола,но какво пък.. - Приятни занимания! - казах след това,целунах бузата и й извиках момчето. - Ще ти викам Арчи.. приличаш ми на Арчи. - казах докато се бях запътила към изхода на помещението. По пътя поздравих доста приятели и познати,както и онова готино момче от братството на Мат,по което започвах да си падам. След това започнах да обикалям целия колеж,разглеждайки го най-обстойно и най-спокойно. Излизайки пред колежа хората ме гледаха като че ли бях изпаднала от Марс. Е,здраве да е.. поне се забавлявах,наливах си малки шотчета и коментирах всяко нещо което видех. дори поздравявах хората ,които не познавах.

Погледнах момичето и се разсмях.
- Миличка,миличка.. наистина ли мислиш че съм пияна? - попитах със съвсем равен тон. - Реджи,можеш да спреш снимането за малко. - той започна да ми обяснява как името му не било Реджи ,знаех отлично,но все пак защо трябваше да запомням името му? Защо той трябваше да запомня моето като едва ли някога щяхме отново да се срещнем.
- Когато някое братство ти даде задача и на клоун ще се направиш за да останеш.. - започнах,вървейки към входа на помещението. - Естествено аз няма как да изхвърча,защото съм пряка наследница пък и сигурно познаваш Изабела и Кристина,познаваме се от деца,но пък ми е забавно да го правя. - до обясних,а след това отново погледнах момичето. - Джейдън,Капа Фи,нали така? В същност защо ли и питам.. като гледам не ти се занимава с привидни отрепки. - казах иронично и прекрачих входа на Колежа. - Не харесвам хора които преценяват без да знаят,Реджи. - казах вяло,знаейки,че и тя ме чува. - Подай ми роклята. - той естествено ме послуша и аз се облякох набързо. Взех видео касетата и я поставих в един плик,които прибрах в чантичката си. Щом се върнах в залата всички ми гледаха странно,но шанс.. оставих бутилката с уискито което бях взела и си запалих една цигара.