Стълбите пред колежът

-Ако питаш мен , не е тя а жегата ме разваля. - отвърна ѝ той на въпреки и се засмя. Всички използваха високите температури на днешните дни за какви ли не оправдания , така че защо и той да не започне. Трябваше да е в крак с модата , нали ? И като стана дума за Изи отново той се сети ,че тази вечер трябваше да ходи до ЗБЗ , което ще рече също така ,че си нямаше представа колко е часът.
-Да знаеш колко е часа ? - попита той , като осъзна че има телефон в джоба си , но това беше едно съвсем излишно движение на ръката му. Нека не си хаби ставите .
Силно се съмняваше дори да е следобед вече , така че нямаше за къде да бързо щом все още слънцето не се бе скрило..

П.п мале т'ва стана мн тъпо и късо ама нямам муза неска ;д

Единственото тъпо движение, което успях да направя бе да сивдигна ръката и да се втренча в китката си, на която нямаше никакъв часовник, дори и липсваше и гривна. Не знаех защо го направих, но ми се стори най-подходящото движение или по-скоро действах инстнинктивно.
- Честно, нямам абсолютно никаква идея колко е часа. - погледнах към небето, но слънцето все още светеше силно и предположих, че е ранен следобед. Разбира се, предположение като това особено от мен бе напълно случайно подхвърлено, защото наистина нямах идея от слънцето и неговото движение в небето.
Още една мисъл се появи в главата ми - отново предположение. Вероятно щеше да ходи на среща с гаджето си, което бе наистина изключително сладко и мило. Изведнъж погледът ми се насочи към една дама, която четеше съобщения на телефона си. Внимателно погледнах часа и отсякох:
- Сега е почти четири следобед. Защо? Да нямаш уговорена среща, любовнико?

п.п. Може да продължим по-късно, че и аз съм в мързеливата зона.

Е щом чу колко е часа от една страна му олекна , а от друга не чак толкова. Имаше прекалено много време до тогава.
-Не точно , но може да се каже. Довечера трябва да мина през Изи. - изясни той и се усмихна доволно.
Всъщност той нямаше да минава , а направо щеше да остава там за вечерта ,но разбира се тези подробности отново бяха повече от излишни.
-Тази жега ме убива ! - оплака се той мрънкайки и се обърна към Ан като беше нацупил устни под формата на кучешка муцунка и опулил сините си очи. Кой знае колко смешно изглеждаше така ..
-О , фаст куиз ! - изведнъж изплю той и допълни :
-Какво си записала да учиш ? - после се засмя.
Не знаеше дали ѝ е скучно , но знаеше ,че ако заговорят за учене или поне нещо близо за това щеше да ѝ е приятно . Поне така предполагаше.Тя можеше да е гений , но пък да не обича да говори за учене , също като него , с тази разлика че той не беше абсолютно никакъв гений.

Повечето предмети ми бяха доста интересни, но се спрях на един, който никога досега не бях изучавала. Приемах го като предизвикателство, а предизвикателствата са неща, които харесвам повече от почти всичко.
- Руски език. - усмихнах се леко и погледнах разсеяно в далечината - нямам идея дали ще ми е интересно, но знам, че колкото повече езици знаеш, толкова повече врати ще се отворят пред теб.
Нещото, което не споменах бе, че много си падах по руска история, а освен това разположението на Русия е изключително добро за реализация.
Опитах се да наредя действията си по приоритети, но не ми се получаваше, защото имах огромна и доста неприятна дупка в ума си. В повечето случаи запомнях всяка една дума, всяко едно действие, но явно този не бе обичаен момент. Имах чувството, че съм изпуснала нещо изключително важно и се опитах да си спомня какво е.
Както винаги животът ми бе разграфен на часове и минути, като винаги прилигах програмата си за най-лошия случай, за да не съм неприятно иненадана по-късно.
И тогава ми светна, че се налага да отида възможно най-бързо до общежитието, защото вероятно багажът ми стоеше съвсем самотен на тревата, улицата или каквото имаше там и ме чакаше да си го прибера.
- Съжелявам Матю, но трябва да тръгвам. Радвам се, че се запознахме, вероятно ще се виждаме в колежа. - помахнах забързано и едва не отвях една дама с малко кученце в ръце.