Starbucks Cоffee

Бяха изминали три дни откакто Елинор се бе настанила в къщата на Капа Фи. Днес реши да излезне навън, за да опознае Ню Йорк. Испанката облече къса лятна рокля и високи токчета. Разпусна буйните си къдрици и излезе извън колежа. Вдиша типичният въздух на Ню Йорк, който не и се понрави много. Беше доста замърсен, а по улиците имаше поток от хора. От всякъде излизаха повече и повече. Третоара беше претъпкан. Да не говорим за метрото. Вътре не можеше да падне и игла. Къдрокоската реши, че по добрия вариянт е третоара. И без това имаше нужда от малко въздух. Тези дни в къщата на Каха беше доста разгорещено между нея е Скарлет. Елинор беше решена, че няма да се остави на тази фръцла да я мачка незавсимо дали ще я въвлече в неприятности.
Денят беше слънчев и безоблачен. Лицето на испанката с радост попиваше всеки слънчев лъч. Луничките и изпъкнаха, а шоколадовият и тен остана непокътнат както винаги. Лекият полъх небрежно разрошваше безупречните и къдрици. Беше като излязла от корицата на списание. Изправен гръб и гордо изправена глава. Елинор никога не ходеше или седеше наведена. Винаги стоеше изправена. От стойката и лъхаше самоувероност и същевременно така елегантност. Къдрокоската забеляза познат надпис. Обожаваше "Starbucks". Веднага щом се добра до вратата влезна и отиде на касата. Поръча си двойно капучино със сметана. Зачака поръчката си като се огледа за свободна маса. Както и очакваше такава маса - НЯМАШЕ! Тя въздъхна оттегчено от претъпкания Ню Йорк. Беше разочарована, че ще трябва доста да обикаля, за да си намери спокойно местенце, където да се наслади на топлоко си капучино. Е, ако вси още е топло до тогава. Тя пое капучиното си в ръце и дари касиера с най - ослепителната си усмивка.

Беше 10 часа сутринта . Денят беше топъл. Във въздуха се усещаше първия полъх на лятото.В стаята на Скарлет струеше приятна топлина, напоена с кадифения аромат на благоуханни цветя и свежа зеленина. Мис Хъдсън се събуди усмихната и вдиша този приятен аромат.Денят беше чудесен. Точно за една разходка до Ню Йорк. Скарлет стана и си взе бърз душ. После облече новата си къса зелена рокля и обу най-високите си черни токчета. Много момичета биха се затруднили да ходят на такива, но не и тя, Излезе от университета и си хвана такси. Мислеше първата й спирка да бъде в любимото й кафе Старбъкс. Щеше да изпие една голяма кофа мокачино с много захар. Какъв хубав старт на деня. Още повече, че днес брюнетката не беше срещнала никоя от противните зубърки на клуба й.
Таксито спря пред Старбъкс и Скарлет грациозно се измъкна от него. Ходеше като кралица, все едно притежаваше цял Ню Йорк. Баща й щеше да е горд с не. Винаги и намилаше,е трябва да се държи с кралско самоувствие защото не знаеш в кой момент ще те снима някой папарак. Това беше недостатъкът баща ти да бъде сенатор. Винаги искаха да те уловят в компроментиращо положение.
Още с влизането в Старбъкс,я лъхна ароматът на кафе. Усетила миризмата на тази живителна напитка Скарлет одобрително сбръчи носле с надеждата бързо да дойде нейния ред на километричната опашка. В момента обаче нямаше такива изгледи. Това щеше да е фатално, защото само при аромата й потичаха лигите.
Най-накрая дойде и реда на брюнетката. Продавачът й се усмихна любезно и изпълни поръчката й със завидна лекота. Скарлет пое мокачиното си и се огледа за свободна маса. Разбира се нямаше такава. И тогава зърна някой, който не беше желала да идва тук. Елинор..Не само искаше да й открадне позициите в клуба ами и се натрапваше и в любимото й кафе. Мис Хъдсън не беше от страхливите и нямаше да остави това безнаказано, затова отиде при къдрокоска и й се усмихна язвително.
- Ти тук? - в гласа й се усещаше студения тон, на който само тя беше способна. Не напразно я бяха нарекли ледена кралица.

- Да не би да има табелка "Собственост на Скарлет"? - изсмя се иронично Елинор. Защо това нагло същество си позволявше да си мисли, че може да и заповядна къде да ходи и къде не. Изпитваше желание да се нахвърли върху нея и да издере очите. Само, че тя не беше такава. Пое дълбоко дъх и вдиша приятния аромат на капучиното си. Той се разнесе в белите и дробове и това доста я успокои. След това бавно и леко издиша. Справи се чудесно с овлядяването на гнева. Сега беше ред на това да си поиграе малко с нервите на малката госпожица. Елинор вирна гордо носле. Нямаше да позволи на някаква пикла да и заповядва! Тази се мислеше за шефка, а дори не беше лидер на Капа Фи. Жалка история на момиче, което се разкъсва от яд, че не са я приели при куклите. В момичето срещу нея виждаше човек, който се интересуваше само от мъж. Можеше и да греши, но това съвсем не вълнуваше момичето с луничките.
- Да не би днес да си се събудила в зелено настроение и да си решила да се маскираш като храст? - Елинор изгледа надменно роклята на брюнеткака срещу нея. Всщност не беше толкова зле, но в момента не и идвах идеи с какво друго може да се заяде.

Скарлет си пое дълбоко въдух. Беше бясна. Даже бясна беше меко казано. В момента й идваше да хване къдрокоска и да омете пода на кафето с нея. Никой нямаше право да обижда нея или роклята й. Всъщност това беше любимата й рокля, защото придаваше на очите й загадъчен изумруден отенък. Беше "Прада". Беше карирана, обточена със ситни воланчета и със петролено зелен колан на талията.Изглеждаше много кукленска и отиваше на Скарлет.А тази фръцла щеше да я обижд. Това щеше да остане така само през трупа на Скарлет. Би й одрала лицето ,но знаеше че по този начин щеше да злепостви себе си и семейството си. Те не бяха някакви неандерталци. Все пак имаше и други начини за отмъщение.
- Хм може и да приличам на храст, но поне кожата ми не изглежда зелен като плесенясало сирене. Този цвят не ти отива, Елинор. И мисля че си забравила лупите си в общежитието.- каза злобно брюнетката. Този малък невзрачен книжен плъх не знаеше на кой беше обвил война. Все пак Скарлет държеше върховната власт в Капа,а тази самозванка се опитваше да не се подчинява. Това караше всички тиранични инстинкти на южнячката, скрити дълбоко в нея, да се развихрят.Не че беше груба по характер, Всъщност това беше лъжа. Точно такава беше. Освен това изпитваше някакво садистично удоволствие да унижава хората около себе си и да вижда как те се страхуват от нея.

"За каква се мисли тази малка пикла?!" бяха мислите на Елинор в този момент. Идеше и да и проскубе косата и да не и остави, и една здрава кост. Кожата на испанката беше фина, гладка и нежна. С шоколадов тен, който привличаше окото и шепа лунички прилежно разпръснати по нежното и личице, който и придаваха загадъчност. И как смееше да и казва, че си е забравила "лупите". Елинор никога не носеше очила, осевн слънчеви, но те винаги бяха маркови и елегантни. Къдрокоската идваше от семейтво, в което красотата беше вродена. Никога не и се е налагало да използва грим, за да прикрие недостатък, по простата причина, че тъкав нямаше. Въпреки че къдрокосата брюнетка изгаряше от ярост не го показа. Отвън беше пълната противоположност. Властна, самоуверена, егоистична малка кучка, която не позволяваше да я тъпчат както си поискат.
- Явно си се объркала с твойте очила миличка. Сега разбирам защо си мислиш, че съм зелена. О, милата. Само леко да не се спънеш сигурно почти не виждаш без тях. - Елинор и се усмихна самодоволно и разроши косата и в знак на подигравка. След това вирна гордо главичка и мина покрай южначката с походка, на която и кралицата би завидяла. Момичето с луничките излезе навън и пое дълбоко дъх. Топлият полъх леко галеше косите и, а слънчевите лъчи ревностно се опитваха да развалят шоколадовия и тен, но без успех.