Club Neon

Едно ...
...
две ...
... пет?
Ъгх, беше им загубил бройката. Шотовете бяха излетели като малки самолетчета някъде в пространството и вече отдавна ги нямаше. Пред него имаше две три чашки, които го караха да изглежда ... твърде почерпен, имайки се предвид, че си седеше сам-самичък на бара. Другите от братството бяха отказали да дойдат с него да се позабавляват и Роби им отвърна, че щом не искат, ще ходи да си пие сам, като някой битов алкохолик. Не че беше, отдавна си знаеше границата и мижавите шотчета с и без това разреден алкохол не вършеха много и той си оставаше в доста трезво състояние.
Нещо, което тъкмо сега искаше да избегне.
Поклати глава и вдигна ръка едната от барманките да се приближи. Имаше една определена, която винаги ходеше към него и сякаш се надяваше, че може би ще ѝ се получат опитите за разговор. Но на нашия герой не му беше до приказки с това момиче. Твърде ... лесно щеше да е. Пък и след поредната кавга с татко си последното, което търсеше беше плосък разговор с някое наивно девойче, което само си търси белята.
- Уиски с лед, милейди. - каза, - Двойно.
Тя започна да кима и ръкомаха твърде оживено, изпълнявайки поръчката му, докато погледът на господинчото блуждаеше нехайно наоколо. Познаваше половината хора в клуба, а останалата половина познаваха него, въпреки че той не ги знаеше. Обичаше това място и идваше доста честичко. Явно развиваше фетишизъм към разни барове. Взе си подаденото питие, когато очите му се спряха върху твърде интересна гледка. Не му отне и секунда да направи констатацията, че обектът на вниманието му вече го гледа доста настоятелно. Не я познаваше, от тук изглеждаше повече от секси ... Какво пък, нищо не пречеше поне да прекара вечерта в приятна компания. Изправи се, усмихвайки се вяло на барманката и се приближи към непознатата красавица:
- Не мисля, че имам честта да съм те виждал тук.
Не беше поредната изтъркана фраза, поне според неговите стандарти, защото рядко започваше разговор. Обикновено те сами идваха при него, но този път направи изключение. Тъмнокоската му се стори твърде ... интригуваща, за да може да бъде оставена просто на произвола на съдбата.

Ако беше с една идея по-раздразнен, вероятно щеше да се изнесе на някъде, оставяйки двете момичета да се разберат там по женски, или както си знаеха. Не обичаше подобни сцени, макар че, в този случай, трябваше да си признае, че изявено господарското държание на до преди малко непознатата го привличаше. При това доста. От известно време не беше срещал някое момиче, което да му подейства повече от обичайното, но явно вечерта беше благосклонна и ето че нашият човек се беше озовал в твърде опасна близост с най-секси госпожицата, която съществуваше вероятно в ... километри наоколо. Пък и не можеше да я вини, че отговори по този начин - виждаше се в очите на онова сервитьорче, че е простовато и думата "класа" е някак неестествена за речника ѝ. Нормално. Обикновено преценяваше правилно хората само с един поглед. Иначе щеше ли да бъде тук?
- Али? - завъртя чашата между пръстите си, при което ледът започна да подрънква леко, - Кой да знае, че под толкова сладко име се крие такава лъвица?
Не му пречеше най-безцеремонно да разхожда погледа си през цялото ѝ тяло. Имаше око на познавач и знаеше, че ако тази вечер успее да накара момичето да скъси дистанцията още повече, то в ръцете си щеше да разполага за поне няколко часа с истинска богиня. Да. Али сякаш събираше погледите не с твърде голяма показност, а мистериозност - беше облякла някоя твърде кикетна рокличка, но начинът, по който белият потник загатваше извивките ѝ ... ех, Роби щеше да се откаже от пристрастеността си към черни къси рокли този път.
- А аз съм Робърт. Роби. Както ти харесва. - второто изречение го каза малко по-двусмислено, при което отпи от чашата си, без да откъсва поглед от събеседничката си. - От Омега Кай Делта съм. Знаеш, пичовете, за които се разказват легенди?
Въпреки иронията в гласа му при последните думи, напрежението се покачваше осезаемо. При това не беше от онова неприятно напрежение, което се усеща, когато няма какво да си кажат. Беше от ... друг тип.
- А може и да не знаеш. - вдигна рамене. - Скоро ще научиш щом си за първа година. Тук женските клубове и братствата са нещо на почит и човек не може да пропусне да се запознае малко повече с тях.
Скучно, но вярно. Всеки колежанин рано или късно научаваше повечко за един или друг клуб и основното за останалите. Беше си правило от край време.

Върху устните му заигра загадъчно подобие на усмивка. Защо толкова настояваше да изпие това нещо за изтрезняване? Алкохолът не го беше хванал повече, отколкото Роби искаше, и от опит знаеше, че има още доста път до границата. Затова се престори, за пореден път, че не забелязва другата чаша и вдигна рамене, прокарвайки пръст по рамото на тъмнокосата изкусителка:
- Защо? - вдигна предизвикателно вежда, - Нима искаш да я поканя да се присъедини към малката ни, но задушевна компания?
Не, нямаше никога да направи подобно нещо и да си развали удоволствието госпожица Али да е изцяло на негово разположение, а той на нейно, независимо дали щяха да стигнат много по-далеч от очевидните флиртове. Щеше да е такова разхищение на потенциал и на ... всичко, ако го направи. Това не му попречи да се включи в малката игричка на Али и да отвърне на ироничното ѝ запитване. Коментарът за секси спортистите го пропусна. Наистина, повечето бяха такива и той като че ли добре влизаше в стереотипа, но вътрешно знаеше, че за разлика от много от братята в клуба, той притежаваше нещо специално. Различно. И не ставаше дума просто за интелект. Не можеше да го обясни. Вероятно подобно мислене бе плод на егоцентризма му, но Роби нямаше нищо против да продължи да разсъждава по този начин.
- Защото ако наистина го искаш ... твърде много би развалила вечерта ми.
Изправи се без предупреждение, притискайки тяло до нейното, след което плъзна устни до ухото ѝ и прошепна:
- Надявам се, че танцуваш. - топлият му дъх се спусна по врата ѝ и Роби усети как момичето леко потръпва.
А може би си въобразяваше? Усмихна се и без да дочака отговор я хвана за ръката, дърпайки я леко, но внимателно, за да го последва към дансинга. Искаше да си играят? Добре. Нека си играят. Но трябваше някак да докосне това тяло, не можеше просто да стои и да гледа.

Пак ли тази сервитьорка? Имаше чувството, че Али се перчи с факта, че тази вечер тя е победителката и въобще не ѝ пречеше да го показва. Още повече на онова момиче, което ги гледаше завистливо. Роби отдавна я беше премахнал от полезрението и мислите си, фокусирайки ги върху настоящия момент. А и как да не се фокусира върху него. Приглушена светлина, закачливи светлини, още по-закачливия поглед на спонтанното му запознанство, бавната музика и тази близост ... Можеше да усети върху лицето си лекия свеж дъх на момичето, смесен с едва доловимия кисел аромат на текила. А парфюмът ѝ като че ли само придаваше финалните щрихи на чудесната картинка. Перфектната комбинация. Робърт се засмя се тихичко, след което постави брадичка на рамото ѝ, така че да може да говори точно в ухото ѝ:
- Ти как мислиш, лъвче?
Ръцете му се плъзнаха по съвършено изваяната талия, достигайки малката извивка над дупето и спряха там. Сякаш предизвикваха, но и показваха, че Роби не е един от онези простаци, които изпитват нужда да докосват само определени зони. Младежът искаше да изследва цялото ѝ тяло, допирайки се до всяка една точка. Затова и дланите му се върнаха бавно нагоре, а след това завиха настрани и си проправиха път до страничната част на бедрата ѝ. След това, сякаш за да дразни, отново върна ръцете си на кръстчето ѝ и заби невинен поглед в нейния:
- Справям ли се като танцьор? Защото ти определено си добра.
Ако трябваше да разчита на опита си, все някога, ако не тази вечер, щеше да се наслади на това тяло, при това напълно. Защо да бърза тогава? Вечерта беше в разгара си, на тъмнокоската ѝ се играеше, а той беше навит да отвърне на играта.

п.с. аз обаче ставам, ще продължим утре, става ли? ^^

Подсмихна се.
Момичето никак не си губеше времето. Очевидно в случая той беше търпеливият. Не че му пречеше, де. Допадаха му жени, които знаеха какво искат, още повече, че тази тук и знаеше как да го получи, а това си беше доста важен факт. Пък и очевидно и двамата бяха наясно до къде ще доведе цялата тази игричка, значи нямаше нужда от повече преструвки и глупости.
Е, може би мъничко.
Седна до Али, но не посегна към питиетата. Не му се пиеше. Не и по скучния начин. Можеше да се каже, че вниманието му беше насочено към друго, което изглеждаше в пъти по-привлекателно от идеята да пийне повече, отколкото би искал и трябвало.
- Определено е по-добре. - приближи се максимално много, взимайки една чаша с текила.
Вдигна малкото стъкълце до нивото на очите си, след което разля няколко капки върху рамото на момичето и вдигна извинително рамене, сякаш не е било нарочно. Тя посегна да ги махне, видимо недоволна, но Роби улови ръката ѝ във въздуха и гледайки я в очите долепи устни там, където бяха капките алкохол, целувайки нежната ѝ кожа бавно. Другата му ръка се плъзна по продължение на кръста и той придърпа момичето с една идея по-близо, но само след секунди тъмнокосият се отдели от Али и повдигна предизвикателно вежда. Дразнеше я.
- Знаеш ли ... обичам изненадите. - погледът му се плъзна върху изящните ѝ крака, при това напълно безсрамно. - И непослушните момичета. Ето, че тази вечер получих двете в комплект. Или греша за второто?
Облегна се на дивана и въздъхна престорено, очаквайки тя да отвърне на предизвикателството му.