Фонтанът

Спомняше си, че обича тълпи. Или по-скоро обичаше удобството, което те създаваха - така можеше да се чувства приятно сред множеството хора, без нужда да изпъква твърде много. Макар че, всеки нормален човек, който се загледаше, нямаше как да пропусне истинската красота скрита под огромното количество скромност и срамежливост.
По дяволите, наистина се различаваха с Грейс.
Той обичаше всеки да знае името му, да се отличава и да събира вниманието, където и да отиде, докато тя никак не се вписваше в подобен образ. Нямаше нормален човек, който би могъл да ги свърже роднински - Дани беше тъмнокос, тя с руси коси като узряло жито. Той беше нахален, понякога твърде шумен и луд, а тя - спокойно и талантливо момиче, което няма нужда от оценката на света, за да се чувства добре. Наистина странно ... дори забележителен беше този хумор на съдбата. Ако преди години, когато мъничето се роди, го попитаха дали вярва, че ще се различават толкова, вероятно щеше да отговори, че очаква от сестра си да яхне някой мотор и да го последва, бягайки от къщи на доста крехка възраст, за да стане някоя супер звезда. Е, не че не беше с това моделство, но ... никак го нямаше елементът с "лудото бягство". И по-добре. Гледайки нещата от тази позиция, Дани осъзнаваше, че не би искал на малката да ѝ се случи нещо.
Тъмнокосият мъж поклати глава и погледна към часовника си. Беше подранил с няколко минути, нещо нехарактерно за него, но жегата през това кратко време беше започнала да го докарва до лудост. Изпитваше нужда да хвърли тениската си и да се хвърли в прохладния фонтан, но се въздържаше от няколко съображения. Първо, Грейс щеше да дойде скоро, второ най-вероятно щяха да го опандизят за нарушаване на обществения ред, а това не беше никак добър пример за студентите, и трето, но не последно - да се възползва от близкото изкуствено езеро изглеждаше в пъти по-привлекателно. Разтърси ръце и се огледа, за да открие някоя сянка на близо, към която да се присламчи, но опитите му оставаха почти безуспешни - просто лятото беше решило напълно да изцеди силите му. Колко неприятно. Дано мъникът побързаше, защото още няколко минути на това слънце можеха да се отразят зле на безценното му здраве. Току виж получил някой слънчев удар и после щеше да съжалява, че проклетото слънце го е прецакало толкова лесно.

Ето че в бързината Грейс забрави да замени очилата с черни рамки с диоптричните лещи, които използваше в цивилизацията, извън стаята си. Закъсняваше, а това се случваше рядко, така че се молеше никой да не я забележи в опитите й да стигне възможно най-бързо до уреченото място, като това бе невъзможно, но се заблуждаваше, че хората не я забелязват, когато се разхожда, няма да я забележат и когато бърза.
Съзря брат си в далечината и се засили към него. Беше обърнат с гръб, но дори така не можеше да се сбърка. А кецовете, които бе обула, й осигуряваха желаните бързина и засилване. Скочи върху гърба на Дан, при което листите от папката, която носеше със себе си се разпиляха навсякъде около тях.
- Бързо, събери ги! - почти изписка Грейс. Музата я бе навестила последните няколко часа, а моливът оставяше отпечатъкът си върху листите, които сега се носеха по земята от вятъра. Самата тя също се бе втурнала да събира всичко, което е край нея, а след това и по-далечните скици.
Подобно на листите и косата й се бе разхвърчала във всички посоки, придавайки й още по-рошав вид. Но дори лекия вятър не можеше да смекчи горещината, типична за това време на годината.
Вдигна поглед и май с брат й бяха събрали всички скици, така че тя побърза да вземе тези, които бяха в Дан, преди той да ги види. Беше срамежлива и предпочиташе да пази идеите си за себе си. А и никой не я задължаваше да ги предостави доброволно на някого.
Най-накрая успя да се усмихне, спокойна, че тайните й са запазени. Погледна ръчния си часовник, но всъщност бе дошла съвсем навреме. Явно часовникът в стаята й, по който следеше времето, бе спрял, кой знае от колко дни.
- Здрасти! - промълви тя, въздишайки, че не е закъсняла.

В началото се изненада доста, когато усети, че някой се залепи за гърба му, но после се сети, че наоколо няма познати и това трябва да въпросното момиче, което чакаше. Широка усмивка украси лицето му, но преди дори да успее да каже нещо, скиците, които русокоската носеше се разпиляха наоколо. Разбира се, последва великото събиране. Само ако не трябваше да се надежда толкова често ...За секунда му мина през ума, че е твърде стар за такива работи, но си шибна мислено един шамар, вкарвайки се в правия път, според чиято философия думата "старост" никога нямаше да може да бъде приписана на неговата скромна персона.
Когато най-накрая събраха рисунките, Даниъл се усмихна и престорено се хвана за кръста, преструвайки се на уморен:
- Искаш да ми докараш слънчев удар ли, малчо? - разроши косите ѝ, възвръщайки им безпорядъка, който Грейс се беше опитала да разкара преди малко, - Знаеш, че вече съм възрастен, а по новините казаха, че не е добре за старите хора да стоят по слънцето. Трябва да си по-грижовна към батко си. Току-виж му станало нещо.
Засмя се и наклони глава. От една страна го забавляваше с какъв хъс беше прибрала скиците си - сякаш се страхуваше, че дори той може да надникне във вътрешния ѝ свят и по този начин да го обезпокои. И от друга, това донякъде го натъжаваше. Някак ... в гърлото му за секунда се настани малка горчива бучица - може би искаше да са малко по-близки. Може би ... дори и това да значи просто символично да е онзи човек, на когото споделя, когато е нарисувала нещо. Дори и да не му показва самата скица. Но въпреки това желание осъзнаваше, че не можеше да я накара да направи, каквото и да е било. Единственото, което му оставаше бе да чака и търпеливо да гради отношенията, които беше пропуснал, размятайки се по разни сцени, изживявайки мечтата си да бъде известен певец.
- Е, какво ти се прави в това горещо време, принцесо? - огледа се, - Аз съм навит за сладолед. И разходка с някоя лодка. А защо не и двете? Тоест, второто след като слънцето се поскрие.

Ако не друго - поне тайният й свят си остана цял, малко разпиляни разбъркан, но съкровен, както по-рано. Косата щеше да я преживее, а и брат й никак не й помагаше с това, напротив - сам я разроши още повече.
- Супер! Ти черпиш - усмихна се невинно девойката, а след това усмивката прерастна в смях.
- Не се оплаквай! Трябва да сме благодарни за всеки един момент, в който слънцето ни огрява и топли. А мен Бог ме е пратил да осмисля живота ти - тонът и изражението на Грейс показваха сериозността й, което бе целта й всъщност, макар в следващите секунди да бе възможно да загуби контрол над реакциите си и да се разсмее.
Действително сладолед и разходка с лодка звучаха чудесно, а докато брат й управляваше лодката - тя можеше да рисува. Или пък не. Посегна към лицето си, за да премахне един нахален кичур от лицето си, когато докосна очилата си. В първия момент това не й направи в печатление, няколко секунди по-късно, обаче, тя се сети, че бе забравила да свали очилата и да ги замени с лещи. Рязко се спря и сви в брат си, докато ги свали и незабелязано ги пъхне в чантата си. Обаче имаше проблем. Всичко пред нея бе размазано. Можеше да се справи сама, ако пред нея имаше стъпала или нещо подобно, но те наистина трябваше да са съвсем близо. А бе възможно и да се спъне. Прибра набързо и папката в чантата си и хвана брат си за ръката. Човекът нямаше късмет, освен всичко сега се налагаше и да й бъде куче-водач, но в случая - човек-водач.
Настроението на Грейс веднага падна върху сухата земя и се изпари с лекотата с която и капки вода, не улучили финтана и излезли извън него, се изпаряваха при досега си до плочите. А ако някой я бе забелязал, че носи очила. Мразеше да лъже, но относно зрението си - предпочиташе да запази за себе си недостатъците си.
- Защо не ми каза по-рано? - попита тя брат си, вдигайки поглед към него. От друга страна откъде можеше той да знае, че 1) Грейс има нужда от очила, след като рядко или дори никога не я бе виждал с очила и 2) че предпочита това да не се разчува. Да, вината не бе негова в никакъв случай, но първото, което Грейс щеше да направи веднага щом се прибере в стаята си - да смени батериите на часовника.

Очилата? Ах, да. Можеше ясно да види, че са с диоптри, но реши да се преструва на неразбрал. От него не се очакваше да разбира много от мода, нали? Пък и така или иначе Грейс очевидно искаше да запази "тайната" си от околните, не виждаше смисъл да прави каквито и да е било коментари, които биха я засегнали по някакъв начин. Просто щеше да играе по нейните правила, без да дава каквито и да е било признаци за твърде разумен живот, подвизаващ се в съзнанието му. Дори се престори, че не е усетил моментното ѝ притеснение, както и засилилия се захват около сгъвката на ръката си. Усмихна се на въпроса ѝ, макар че едва ли можеше още повече да разшири усмивката си след краткото ѝ изявление, че е на този свят, за да осмисли живота му. Макар че, реално погледнато, не беше далеч от истината, имайки се предвид, че тя беше може би единственият човек в този свят, за когото беше готов да направи всичко.
- Очилата? - вдигна небрежно рамене, - Мислех, че са някакви от онези модни работи и ги носиш за повече стил. Има толкова много дечица в колежа, които го правят. Нали не се опитваш да станеш твърде много мейнстрийм?
Използва последната дума нарочно, наблягайки на произношението ѝ, и се засмя с глас. Наистина, остаряваше май щом вече правеше толкова голямо разграничение между учениците и себе си. Поклати глава и продължи похода им към сладоледената количка? Беше си фургонче, но той го считаше за количка, твърде малко му се струваше. По пътя някакви деца ги изпревариха и се наредиха на малка опашка, чудейки се какво да си изберат. Тъмнокосият се приближи към витрината и започна да чете надписите на глас, за да улесни мъничето, но без да се натрапва прекалено много. По едно време забеляза как продавачът се опита да огледа Грейс, но бързо му пусна два студени погледа и съвсем "нехайно" демонстриране на наличието на доста татуировки по ръцете си. Добре, че русокоската не беше забелязала кратката невербална комуникация, иначе най-вероятно щеше да му се скара.
- Е, хареса ли си нещо? - обърна се към сестра си, - Аз ще се спра на пъпеш, шоколад и горски плодове.