~ М а т ю . Г р е й . Г ъ б л ъ р

Име

Матю Грей Гъблър

Години

19

Братство

Омега Кай Делта

Работа

Няма

~ М а т ю . Г р е й . Г ъ б л ъ р Tumblr_m645zbuOqo1rx59v2o1_500

Характер

Бе един надут и доста самовлюбен човек,който рядко чувстваше нещо друго освен омраза,а в повечето случаи дори и това не чувстваше.Държеше много на истината и рядко прощаваше лъжата.Трудно се доверява,и лесно може да намрази някого ... Матю си беше гадняр. Поискаше ли нещо никой и нищо не можеше да го спре да го получи .. е,освен алкохола , но той понякога му помагаше.Да , беше си надут но в днешни дни момичетата си падаха по гаднярите ,а не по свестните момчета.

~ М а т ю . Г р е й . Г ъ б л ъ р Tumblr_m64h5jFqaG1r7laeno2_250

~ М а т ю . Г р е й . Г ъ б л ъ р Tumblr_m64h5jFqaG1r7laeno2_250

~ М а т ю . Г р е й . Г ъ б л ъ р Tumblr_m64h5jFqaG1r7laeno3_250

Външен вид

Матю бе високо стройно 21 годишно момче и ако съдехме истинските му години , той дори изглеждаше великолепно.Тялото му бе изваяно добре , поддържано.Косата му бе кестенява , а очите тъмни.Ръцете му - груби и силни , а усмивката топла и красива .

~ М а т ю . Г р е й . Г ъ б л ъ р Tumblr_m64d6knB0r1qinhhto1_500

~ М а т ю . Г р е й . Г ъ б л ъ р Tumblr_m64d6knB0r1qinhhto1_500

История

Нямаше история , а само един спомен , който се въртеше в главата му отново и отново като развалена лента от стар филм.

'' Дъждовните капки се стичаха по напуканите стъкла.Лунната светлина навлизаше в студената стая и осветляваше мрачните ъгли.Беше тихо.Чуваха се само стенанията,идващи от влажните стени,и врящата вода в радиаторите.
Аз седях на парапета до прозореца единствено и само с мислите си и гледах пороят,който заливаше големия град.Беше студено.
Изведнъж като светкавица в мрака шум прониза тишината.Изтръпнах.Какво ли можеше да се скита сега в тази мъртва сграда.Стиснах ножа си в едната ръка,а в другата пистолета.Преметнах косата си,изправих се леко и тръгнах към мрачните коридори.Сега беше тихо.Усетих някой да преминава бързо покрай сенките.Стиснах ножа си по-здраво.Изведнъж не чувах нищо,само сърцето си.То биеше силно,усещах го в главата си.Имах странното предчувствие че тук има нещо.
Е,оказах се прав.След секунди мислите прелитащи в главата ми изчезнаха.Чух писаци.Идваха от долния етаж,беше женски глас.Затичах се по стълбите.Цопах силно по мокрия под.
Слезнах долу.Беше тъмно.Чу се изтрел,след това още един.Не се страхувах вече нямаше какво да губя.От изпочупените лампи лумна светлина.Един силует пристъпваше бавно с насочен пистолет и странно засмяно лице.Мислеше си,че е лесно да ме убие.Стреля към мен,но дори ранен бях по-силена от него.Беше го страх,виждах го в очите му.Беше едно беззащитно дете,изправено пред смъртта,без да знае че е лесна мишена. А аз....аз както винаги ще се измъкна от поредното убийство.... от поредната кървава баня. И дори ще се смятам като очевидец.Вече не знам какво е страх. Дали съществува? Тогава натиснах спусъка,но дали беше мъртъв? За да се уверя стрелях отново и отново......Кръв се стичаше по лицето му....Той падна а под него се образува червена локва. Главата му беше пробита от куршума. Очите му все още бяха отворени.Но в този момент някой се появи зад гърба ми...Обърнах се,но тъкмо да го убия и той ме застреля.Осъзнах че умирам но виждах само тъмнина.Единствено тъмнина.Изведнъж целия ми живот взе да преминава през главата ми с огромна скорост. ''

Одобрен си и добре дошъл.