Стълбите пред колежът

Усещането да си в колеж. Мога да кажа, че не се чувствах по-странно от обичайното. Вероятно причината бе, че идвах година по-рано от предвиденото. Огледах сградата и въздъхнах леко.
Сприятеляването и запознанствата винаги са били трудни за мен, затова не събрах смелост да вляза вътре и да потърся общежитието и стаята си. Вместо това седнах на стълбите, по-в края, за да не преча на минаващите. Трябваше да върша нещо и извадих скицника си. Имах една недовършена картина, но реших да започна нова. Нещо като ново начало, така да се каже.
Когато рисувах напълно забравях всичко около себе си, но въпреки това го забелязах. Доста красиво момче, беше само на няколко метра от мен. Предположих, че е от някоя "готина" групичка - не бях запозната с подобни неща, но разкривах знаците. А и околните го показваха съвсем ясно.
Може би трябваше да го заговоря и да пробвам да се сприятелим, но...просто не ме бива в подобни неща. Затова просто останах на мястото си вгледана в едно дърво наблизо.

И докато се усетиш - БАМ - годината отново започна. Кой да предположи ,че времето е способно на толкова голяма скорост.Лошото беше там , че времето беше пълно ''копеле'' както го наричаше точно в тези дни Маю.Имаше ли ваканция - летеше бързо и неусетно , почнеше ли година - то започваше да се влачи мъчително и продължително.
Нови и нови колежани се трупаха пред колежа.Като капитан на Омега Кай Делта , Матю бе решил да се трупяса на стълбите пред входа и да оглежда момчета.. все пак трябваше да подбира внимателно новите допълнения или ''новобранци'' - както ги наричаше той - за братството.
Да , тази година те бяха много , а на него не му трябваха загубеняци.
Нищо , че Матю се бе проснал на стълбите сам , а не с дружките си както обикновено , и нищо че изглеждаше като пълния кретен , все се намираха достатъчно хора които да го коментират или зяпат , понеже явно знаеха кой е.
... И като стана дума за ''зяпане'' едно момиче със скицник в ръка се бе загледала за известно време в него , а след това бързо избегна срещата с неговите очи. Едно ''хм'' се измъкна измежду устните на нашия човек съвсем монотонно и той се присламчи до момичето.
-За малко щях да реша ,че рисуваш мен така както ме бе зяпнала - каза той на момичето и надникна нахално над листа ѝ. След това погледна учудения ѝ поглед и осъзна ,че кретенията в него се бе надигнала в челна позиция.
-Прощавай , къде са ми обноските.. Здрасти - и се усмихна .

Добре, денят вече бе започнал да става леко странен. Попринцип момчета не ме заговаряха. Всъщност никой не ме заговаряше, сякаш в повечето случаи бях невидима. В този момент ясно осъзнах, че в колежа нещата бяха наистина различни от това, което очаквах. Отново се вгледах в него, но този път беше много по-явно. Вероятно в неговите очи изглеждах адски странна и се чудеше защо въобще ме е заговорил.
- Ами...ъхъм...здравей. - усмихнах се широко и отново се почувствах добре. Беше ми прекалено странно да стоя намръщена или с трагична физиономия. Започнах разсеяно да късам края на листа най-отгоре в скицника, като едновременно и оглеждах околните и наблюдавах момчето пред мен. Забелязах отново, че всички ще държат на някакво странно почтително разстояние, а погледите им се отместваха и към мен. Сякаш се бяха втренчили, което наистина ме притесни. Не съм била често център на внимание и всичко това доста ме изненада. Но не престанах да ги оглеждам. Запомнях дрехите им, държанието. Не исках да се впиша в големия кръг, а просто да намеря свое място. Дори и на учителската маса, както в гимназията.
- Аз съм Ан, приятно ми е. - усмихнах се отново и протегнах непохватно ръка към него.

Момичето му се усмихна широко и той се отдръпна леко назад , нищо че беше чаровно , от близо изглеждаше леко плашещо.
-Матю - представи се след това на свой ред и стисна ръката ѝ , въпреки че не бе свикнал с ръкостискането.Повечето ''обитатели'' тук разчитаха на юмруците. Не за бой разбира се ..
-Не дей да зяпаш хората така , тук това може да ти донесе проблеми. - посъветва е той.
Да , момичетата тук разбираха какво ли не от едни прости погледи.Матю бе виждал какви ли не нещо предизвикани само от размяната на именно няколко прости погледа.
- Но не обръщай внимание на това ,че те зяпат сега .. това е заради мен - след това уведоми той и се усмихна доволно.
Тази година определено ''новобранците'' бяха много , а и бяха интересни. Всички вървяха като свободни електрони сякаш си нямаха представа къде се намираха ...

Продължих да се усмихвам - в повечето случаи това бе постоянното ми състояние. Все още не осъзнавах ясно защо той реши да ме заговори и не избяга с писъци след това. Повечето ме смятаха за откачена.
- О, едва ли само зяпането ще ми донесе проблеми. Аз съм гений. - засмях се, а после отсякох - Не, наистина съм.
Беше странно да говоря такива неща веднага след запознанство, но винаги го казвах. Нямаше смисъл да крия, а и в повечето случаи хората не се занимаваха с мен. Момичетата си търсеха момчета с готини коли, а не учебници за изпитите, например. А аз го правех - винаги бях особнячка и не ми пречеше, честно казано.
- Таа...Матю, виждам, че си доста известен тук. Защо? - е, сега беше идеален момент да избяга. Любопитното ми изражение гарнирано с все същата усмивка често ми носеше доста проблеми. Но все пак нямах намерение да разтягам разговора, за да разбера това, което наистина ме интересуваше.

Момичето продължаваше да се усмихва , да се усмихва и да се усмихва. Свят да му се завие на човек от толкова много усмивки.
-Да не би да ти се схванаха лицевите мускули ? - попита я Матю и посегна с пръст , като бодна буза та ѝ един , че и два пъти ... Сякаш беше някакъв експонат , за който човек трябваше да пипне ,за да разбере от каква материя е направен.
Момичето явно светна за нужно да извести Матю ,че е гений , нищо че него не го интересуваше умственото състояние на хората кой знае колко.
-Аз пък съм малоумник. - призна си после на свой ред и се засмя. Разбира се не беше малоумник , но спрямо нея най-вероятно бе така , все пак той нямаше кой знае какъв навик да бара ,че пък да не говорим да отваря учебници.
... И последва въпросът ,кой винаги бе очакван .
-Ами .. - замисли се той - Капитан съм на Омега Кай Делта - завърши той просто и се усмихна , а след това смигна на едно русо момиче , нищо че мразеше блондинките.

-Мхм. - докоснах бузата си внимателно. Наистина ли изглеждаше, че имам някакво схващане на мускулите на лицето? Никога не съм се замисляла за това. Явно момчето...Матю, де не познаваше толкова много усмихнати хора щом му се струваше странно. Вслушах се в отговора му. Всъщност това, което каза не ми говореше абсолютно нищичко. Предположих, че е някакъв таен клуб или нещо подобно. В този момент се сетих за различните общества в йерархията на този колеж и почти всичко ми стана ясно.
Отново се втренчих в Матю, все едно беше някакъв експериментален обект.
- Не ти ли е трудно всички постоянно да те наблюдават и следят всяко твое движение?
И аз като него се загледах в една от блондинките минаващи покрай нас. Но моята причина бе, че явно всички известни момичета в този колеж бяха блондинки. Все още нямаше никакво разнообразие.

-Никой не ми следи движенията , не е чак толкова лошо колкото изглежда ,дразни , но просто спираш да забелязваш след време - започна да обяснява той.
-Тук просто всички се възхищават на тези ,които за капитани мажоретки или някакви такива съвсем незначителни работи,а повярвай ми аз съм капитан на Омега Кай Делта и не правя нищо , абсолютно нищо , с което да съм заслужил тази слава. - най-накрая приключи той и накрая се засмя учуден от речта си.
Наистина след тези свои думи той се зачуди какво точно му бе спечелило славата , да не би да бяха множеството момичета ,които му се лепяха или те му се лепяха заради славата ... Иди ги разбери.
-Колежа е сбъркана работа - поде той съвсем безцеремонно като заключение и се загледа напред , сякаш потъна в дълбоки мисли , но далече не беше така.
-Ами ти , защо си тук ? - попита я Матю

- Знаеш ли, "тук" е доста разтегливо понятие, защото...- спрях се навреме и се усмихнах отново. В повечето случаи ми трябваше само една дума и започвах да говоря и говоря и говоря. Това беше като с усмивките - просто не можех да се изправя срещу същността ми. А и честно казано никога не съм опитвала да го направя.
- Искаш да кажеш тук, в смисъл на стълбите или тук в колежа? - както винаги не дочаках отговор, а продължих сякаш водех монолог - Не смятам да влизам още в сградата. Не мисля, че ще се справя толкова добре. А пък колежа...хм, вероятно ми се ще да завърша образованието си и да замина за Азия. Или ще остана тук и ще кандидатствам за работа в НАСА. Сложно е.
Усмихнах се отново, но се зачудих дали наистина това искам да правя с живота си. Вероятно да.

Да , момичето най-накрая започна да говори , но задаваше въпроси без да изчака отговора. Не беше първият човек , който правеше така. ''Защо изобщо питат ?!'' помисли си Матю , както винаги при всеки такъв случай.
Момичето започна да се обяснява защо е в колежа , какви са плановете ѝ , сякаш той бе майка ѝ а тя малко дете ,което се опитваше да се оправдае за поредната беля.
Щом чу НАСА , устните на Матю се извиха в доста интересна форма , а веждите му учудено се вдигнаха нагоре.
-Оу , ама ти си имала големи планове ! - възкликна накрая той , като осъзна колко нелепо изглежда с тази гримаса.
След това се огледа за кратко наоколо , махна на едно познато момче и върна погледа си върху Ан.
-Защо вие ''умните'' не можете да се оправите с хората , а ние ''не чак толкова умните'' можем ? - попита той замислено и разбра в последствие ,че това бе определено тъп въпрос. Уви обаче , Матю бе напълно обеден ,че би трябвало да е обратното. Умните хора би трябвало да знаят как да подходят с хората ... А хора като Матю , най-вече той , знаеха как да се разберат с всек и ,е не точно с всеки ,но пак. Матю знаеше как да лицемерничи , да мами , да получи всичко което иска без никакви затруднения , което от една страна не говореше кой знае колко добре за него ..

Ан буквално ''изплю'' лекцията си върху гледните точки върху самата себе си , а Матю се зачуди кога ли ще ѝ свърши въздуха , като можеше да се признае че чу само половината от думите ѝ.
-Е , гений , аз какъв научен експеримент съм ? - попита я той заинтересувано. Винаги бе искал да чуе мнение за себе си от някой гениален.
-Обаче преди това - един въпрос .. - поде той като прекъсна думите ѝ с пръст преди тя да ги е изстреляла отново.
-Тогава как сега говориш с мен без никакви проблеми ? - запита я той и се усмихна.
Все пак той не бе нищо различно от останалите , а тя говореше с него съвсем спокойно без да се притеснява.

П.п Сори , малко кратко стана това ;д

Изведнъж го погледнах съвсем странно, сякаш току-що забелязвах, че е около мен. Наистина изобщо не бях се замисляла, че водя този разговор без абсолютно никакъв проблем. Нещо напълно странно за мен. Отново се втренчих в него - май погледите ми му идваха в повече.
Забодох пръст в гърдите му и го погледнах в очите.
- Може би има нещо повече в теб, Матю, лидера на не-знам-си-коя-група. - отдръпнах се и се усмихнах отново. Обикновено не правех подобни неща, но нищо тук не беше от обичайните ми дни.
- Относно експериментите...не знам. Вероятно ми е интересно да те разуча. Може да звучи странно, но се оказваш доста умен. Известен и умен. Доста странно. - вече си говорех сама. Един от "моите" психични моменти.

п.п. няма проблем ^^

Умен ? Тази дума отекна многократно в съзнанието му и той опна очите си.
-Умен ? .. Хм , не бих казал .. - заяви той , като се усмихна доволно.
Да , едва ли някога би се признал за умен ,все пак кой умен човек щеше да преписва на абсолютно всеки тест и нямаше да знае какво е чувството да се отвори учебник или книга .. И все пак думите ѝ му харесаха.
-И не е група , а е братство. Със сигурност знаеш какво е братство и женски клуб тук - поясни той.
Не му харесваше ,когато ги наричаха клубове , все пак те бяха далеч по-вече от клуб , те бяха семейство. Е , не всички се обичаха и така нататък , но и в семействата има неразбирателства.
... Както и да е ..
-Умен значи ... - помисли си той на глас без да се усети и се усмихна още веднъж доволно , като барна наболата си брада.

-Не се ли предполага ,че трябва да знаеш всичко ? - попита Матю объркан.
Задаваше прекалено много въпроси , но му бе интересно. Самата тя бе интересна личност.
Не че Матю до сега не бе разговарял с ''гений'' но до сега не му е било толкова интересно.
Също така му бе интересно и как изобщо е възможно мозъците им да побират толкова много информация .. Та той самия понякога дори не помнеше какво е закусвал.
-Никой ли не познаваш тук ? - попита след това отново той.
Наистина сигурно вече ставаше нахален , разпитваше я сякаш щеше да ѝ пише автобиографията.Кой да предположи,че нашият човек може да е толкова любопитен .. или в този случай до накъде и любознателен.
И като стана дума ... Една шумна групичка момчета мина покрай стълбите , едно от момчетата подсвирна на Матю като се провикна :
- Хей , Казанова ! - и погледна съмнително към Ан.
Матю му махна , а след това му показа юмрук. Не му харесваше званието '' Казанова'' , нищо че сам си го бе спечелил.
-Идиоти. - подчерта той и се засмя.

-Не са интересни дори и малко. - отсече той , въпреки че разбра подтекста на думите ѝ.
Ако я запознаеше с момчетата от братството тя сигурно щеше да се отчая от света.Е , след дни щеше да осъзнае , че живота в Колежа не е живот. Тоест - всички пият , ходят по купони и почти никой не учи. Дори някои ''гении'' като нея влизат в братства ,за да могат да си хванат момиче или защото искам да вдигнат репутацията си...И накрая и свестните се развалят повече от другите идиоти , които са си дошли провалени.
-Не се поддавай на изкушенията тук - помисли си Матю на глас без да се усети и поклати отчаяно глава.
Понякога дори и той умираше от скука тук , но се държеше на ниво , все пак като лидер трябваше да има някакви принципи на възпитание.
Изведнъж Матю осъзна ,че приказките му изведнъж се бяха изчерпали и настана тишина.Е , не точно тишина , беше страшно шумно все пак се намираха на стълбите ,но все пак те двамата замлъкнаха.

Матю се засмя.
-На всичко ли гледаш като на ... научни опити ? - след това отново и за пореден път попита той.
Интересно му беше как тя се наслаждава на живото , след като гледаше на него по този начин. Поне на него му звучеше скучно...Най-вероятно защото не обичаше науката , каквато и да беше тя. В интерес на истината от нейната гледна точка отново изглеждаше интересно , но не чак толкова.
Матю не можеше да се нарече много примерен. Той ходеше по момичета постоянно , пиеше , постоянно бе на купони и си плащаше за всеки изпит. Сега обаче бе решил да си седне на задника за малко.Сестра му щеше да е тук за първа година и той щеше да се грижи за нея... Или поне така си мислеше.
-Значи не познаваш никой тук ? - попита той леко отнесено и се огледа наоколо.
Коремът му започваше да издава неприятни звуци и най-вероятно скоро щеше да се наложи да замъкне Ан със себе си ,за да хапне нещо ...

-Как ще съм блед ?! - попита стреснато той. Оставаше и да се разболява . Най -много от всичко на света мразеше това да е болен. Просто беше ужасно.
-Не може да съм блед ! Добре съм - след това се самоутеши той и започна да се оглежда наоколо ,за да види дали някъде има огледало ,за да се увери ,че тя греши.
Долу на пътя имаше една кола , която май щеше да му свърши работа.Той скочи пъргаво надолу по стълбите , доста пъргаво като за ''болен'' човек и се спря до колата.Вдигна поглед към Ан , сякаш се молеше тя да не е права.
Матю се наведе със затворени очи към прозореца на колата , а след това едва едва ги отвори. Уви обаче му нямаше нищо . Ах , горкия , колко бързо се филмира само ...
-Нищо ми няма ! - викна ѝ той с доволна усмивка и се затича обратно нагоре по стълбите.
Спъна се един път в едното стъпала. Браво , сега оставаше и да си разбие носа.
-Но знаеш ли , няма да е зле ако хапна нещо , гладна ли си ? - попита я той щом стигна до нея с ведра усмивка.

-Няма да е в сградата , аз там не влизам . Отиваме да ядем ход-дог - отвърна ѝ той с доволна усмивка , сякаш едва ли не скоро щеше да види нещо величествено.
След това я погледна , като крачеше пред нея и я попита :
-Знаеш какво е това , нали ? - и се засмя.
Изглеждаше сякаш ѝ се подиграваше , съвсем не се усети , въпреки че бе далеч от подигравките. Дори ѝ се възхищаваше , изглеждаше му че тя живееше като човек , тоест нито пиеше , нито пушеше , не ходеше по купони , просто бе примерна ..
-О , извинявай , не исках да прозвучи така. -извини ѝ се Матю , като силно се надяваше да не я е засегнал..Понякога думите му се разбираха погрешно.
Не след дълго пред очите му се появи ''превъзходната'' гледка на бутката за ход-дог.
-Хранааа !! - възкликна той с широко отворени очи , сякаш току-що би видял някое чудо на света.
Матю забърза крачка , сякаш съвсем забрави за Ан , беше заслепен от мириса който се носеше из въздуха. Подканваше лигите му да се разтекат.
-Два ! - каза той на продавача и зачака нетърпеливо.